Сонети

43

Насън те гледам с гаснещи очи.

Със буден поглед търся, не намирам.

Но мрака в него грее от лъчи,

когато нощем аз във теб се взирам.

Щом сянката ти пръска тоя мрак

и той за мене, слепия, редее,

то как чудесно нежния ти зрак

при пълна светлина ще ни огрее.

Щастлив ще бъда в този светъл ден,

когато видя наяве и живо

лика ти, който всяка нощ над мен

светлее в тъмнината колебливо.

Денят без теб е като нощ за мен.

И ти нощта превръщаш в ярък ден.