Сонети

123

Не, време, не! Не ми изменяш ти.

Ти пирамиди пак градиш, но в тях

не виждам нищо ново да блести.

Веднъж те вече са били на прах.

Живеем малко! В този кратък час

светът е нов за младия ни дух.

И мислиме, че е родено с нас

това, което знаеме по слух.

Не давам грош за твойта летопис!

И никога не ще ме удивиш

със твойто днес и вчера; с тоя низ

ти векове наред се суетиш.

А щом не измених до този час,

и занапред ще бъда верен аз.