Сонети

32

Но ако надживееш този ден,

когато мрак и моя дух обземе,

и си припомниш някой стих от мен,

написан в друго, по-щастливо време,

ще ме сравниш ли с някой нов поет?

О, той ще пише с по-дълбоко чувство,

но ти спаси от обич някой ред

от мойто превъзмогнато изкуство.

Да бях и аз един поникващ цвят

и да растях със тези поколения,

аз щях да бъда в този бъдещ свят

с поетите на нови откровения.

Когато дойдат те и аз съм прах,

цени: сърцето в мен, стила във тях.