Сонети

108

Какво ли тоя мозък ти е дал,

което ти си нямал дотогава?

Какво ли ново, друго бих изпял

за мойта обич или в твоя слава?

Не, нищо, друже. Но пък всеки ден

като молитва аз повтарям вечно,

че ти си мой, и тоя стих за мен

звучи тъй ново и така сърдечно.

Безсмъртната любов не се мени,

не вижда и в любимия промена.

Не знаят бръчки нейните страни,

и старостта е нейна подчинена.

И тя внезапно разцъфтява цяла,

когато се твърди, че е умряла.