Сонети

87

Прости, ти струваш скъпо. Аз умея

да те ценя, но не да плащам в срок.

Да те задържам повече не смея,

вземи обратно своя скъп залог.

За мен ти беше някакво дарение.

Не ти платих с един достоен акт.

И значи можем по споразумение

да заличиме нашия контракт.

Ти своя дар не знаеше самата,

не знаеше и нищичко за мен.

Аз не по право задържах цената

на твоя дар до този днешен ден.

Бях цар на сън. В среднощното ми бдение

ти беше бегло, плахо привидение.