Сонети

34

Безоблачен ми бе предсказан ден.

И тръгнах аз без плащ, но изведнъж

студена сянка легна върху мен:

застигнат бях от буря с град и дъжд.

И нищо, че след туй изгря за миг

и с нежност спря на моето лице

от облаците твоят плах светлик.

Не стопли той раненото сърце.

Не ме лекува твоята печал

и тоя срам във скъпите очи.

Това, че ти сега изпитваш жал,

обидата едвам ще облекчи.

Но твоите сълзи — тоя жив порой,

изми, изкупи всичко, друже мой.