Сонети

106

Когато в древни свитъци чета

за устни днес отдавна вече нями,

за пишещата песни красота

във чест на знатни рицари и дами,

по всяка неподправена черта,

ръце и устни, поглед, свежест, сили

аз виждам: в древността са доловили

каква ще бъде твойта красота.

Със поглед на пророк тук всеки ред

се е опитал да те предусети.

Но все пак твоя истински портрет

не са създали древните поети.

А ние днес и в твоя век живеем,

но нямаме перо да те възпеем.