Сонети

89

С какъв порок във мен, с какво и как

заслужих тоя хлад и невнимание?

Кажи, че куцам, ще превия крак,

но само ти да имаш оправдание.

От мен ли по-добре ще ме петниш?

В това едва ли си така способен.

О, аз съм туй, което ти решиш,

и ако искаш — някак си особен.

Ще ходиш вече на разходка сам.

А аз за тебе млъквам и едва ли

пред някого и с нещо ще издам,

че двамата със тебе сме дружали.

Ще се намразя сам. Не ми е драг

човека, който срещаш като враг.