Сонети

119

Сълзи ли пих от морските сирени,

отрова ли, какъв е този ад?

Ту падам в мрак, ту грее лъч във мене,

ту губя пак, преди да съм богат.

Какво сгреших през своите честити,

блажени дни, незнаещи тъга,

та в треската от тъмните орбити

очите ми изскочиха сега?

О, благотворно зло! И най-доброто

във още по-добро превръщаш ти;

И мъртвата любов и тя чрез злото

възкръсва, хубавее и цъфти.

Тъй аз напускам този ад зад мен

не обеднял, а пак обогатен.