Сонети

122

Не искам твоите албуми. Във мен,

от паметта ми като в многотомен,

грижливо писан труд си съхранен

и вечно ще пребъдеш там за спомен.

Или додето ум; душа и страст

се противят на идещото тление

и не отстъпят — всяка свойта част

от теб на злото, вечното забвение.

Не албум ще дочака този ден.

На него нищо аз не съм записал.

В кръвта ми и в плътта, дълбоко в мен

запазва своя спомен мойта мисъл.

Да взема тази вещ на съхранение,

ще значи да внеса във мен забвение.