Сонети

139

Да оправдавам твоите лъжи

не искам аз и ти не ме заставяй,

Със сила по-добре си послужи,

но с хитрости, о, не, не ме ранявай.

Обичаш друг! Добре, пред мен поне

не хвърляй бегли погледи към оня.

От хитрости не се нуждаеш, не!

Сърцето ми не е обвито в броня.

Ти знаеш най-добре от всички тук,

че погледите могат да убият.

И затова поглеждаш ти към друг,

за да не падна мъртъв аз самият.

Но ти към мен добра недей бъди!

Убий ме с поглед, о, не ме щади!