Сонети

138

Когато се кълнеш с престорен глас,

че ти си само вярност, лъжеш пак.

Но въпреки това ти вярвам аз,

за да ме взимаш за незрял хлапак.

Лаская се, че ти изглеждам млад

и пак ти вярвам аз, макар да знам,

че мойта младост е обрулен цвят,

и лъжеш ти, и аз се лъжа сам.

Не ще признаеш своите лъжи,

а аз пък мойто мнимо лековерие.

О, любовта е цяло лицемерие

и възрастта безкрайно й тежи.

Лъжите в теб са с цел, във мен — неволни,

но двамата еднакво сме доволни.