Сонети

36

Със теб сме две отделни същества,

при все че в любовта сме с теб едно.

Но ти не бива да делиш това

позорно мое гибелно петно.

Еднакво ни обвързва любовта,

но своя скръб ти имаш, своя — аз.

И любовта ни не променя тя,

но граби радостта й час след час.

Не смея да ти кимна със глава.

Клеймото си ще нося твърдо сам.

Не ме посрещай с почести: с това

поемаш част от моя тежък срам.

Но аз без туй така се чувствам твой,

че твойта чест е моя, друже мой.