145

Аз мразя — каза тя със плам

и без да ще, призна пред мен

омразата си: но едвам

долови колко съм смутен

и тя замлъкна веднага.

От устните и ласки аз

бях слушал само досега,

но не и тоя гневен глас.

Аз мразя — тя повтори пак,

но вече първите зори

смениха в нея оня мрак

и той във дън земя се скри.

И тя додаде: „Мразя аз“,

но каза бързо: „О, не вас“.



Загрузка...