Сонети

152

Да, моята любов е моят гнет,

но теб ти тегне двойно прегрешение.

Ти с мен пристъпваш брачния обет,

а с него вършиш клетвонарушение.

Но имам ли наистина права

да те виня за твоите постъпки,

Аз сам извърших, знам добре това,

не две, а двайсет гибелни простъпки.

Кълнех се в добротата ти без страх,

във чувствата ти, в мнимата им трайност.

За всички твои грешки ослепях,

залъгвайки се с твойта всеотдайност.

Във твойта мнима красота се клех

и себе си без нужда сам петнех.