133

Бъди проклета ти, душа, задето

другаря ми рани, измъчи мен.

Не стига, дето аз изстрадах, ето,

и той е роб на страшния ти плен.

Жестокият ти поглед ме потресе,

Донесе ми три загуби поне.

Три тежки, черни рани ми нанесе —

от теб, от мен, от него ме отне.

Пусни го ти от твоя плен злокобен

и ако искаш, ще го пазя сам.

Ще бъда страж, бидейки сам поробен,

и във залог сърцето си ще дам.

Но ти не чуваш! Мра във твоя плен

и всичко мое мре и чезне с мен.



Загрузка...