133
Бъди проклета ти, душа, задето
другаря ми рани, измъчи мен.
Не стига, дето аз изстрадах, ето,
и той е роб на страшния ти плен.
Жестокият ти поглед ме потресе,
Донесе ми три загуби поне.
Три тежки, черни рани ми нанесе —
от теб, от мен, от него ме отне.
Пусни го ти от твоя плен злокобен
и ако искаш, ще го пазя сам.
Ще бъда страж, бидейки сам поробен,
и във залог сърцето си ще дам.
Но ти не чуваш! Мра във твоя плен
и всичко мое мре и чезне с мен.