Сонети

41

Невинните злини, които ти

ми причиняваш, без да искаш сам,

когато аз не съм със теб, почти

са само плод на юношески плам.

Ти, нежният, си с нежност обкръжен,

красивият — безумно си желан.

А кой ли, друже, от жена роден,

не бива от жената обладан?

Но мен поне защо не пощади?

Защо, от угризения обзет,

ти оня бунт във теб не победи,

а стъпка с твоя нейния обет?

Обета си — защото измени,

обета й — защото я плени.