Сонети

115

О, как те лъжех, като писах там:

„Не мога да обичам аз по-жарко.“

Но не допусках аз, че този плам

е можел да гори от туй по-ярко.

Но като имах времето пред вид,

разколебало клетви и стремления,

изменящо закони, в чийто щит

се притъпяват твърдите решения,

уверен само в днешния си ден,

недоверчив към всеки по-далечен,

защо те лъгах: „Тоя порив в мен?

Нима той може да е по-сърдечен?“

За възрастен аз взех едно дете,

а любовта е детство: ще расте.