Сонети

148

О, как слепи очите ми страстта:

не са съгласни с повечето зрения.

Без ум ли ме остави любовта,

та те отричат зримите явления?

Щом те са прави, то защо светът

със моите очи не е съгласен.

Ако ли не, защо не заявят,

че моят взор е беден и неясен.

И кой е прав? Очите или аз?

От погледа ми сълзи всичко крият.

И слънцето слепее тъй за час,

додето бури свода не измият:

Слепиш, любов, очите ми с потоци,

но пак не скриващ своите пороци.