Сонети

75

Това си ти за жадния ми взор:

прохладен дъжд през много жарко лято.

И с тебе аз съм вечно във раздор —

като лихвар със скритото си злато.

Ту аз ликувам, ту слухтя едвам,

ту вечно дебна, пълен със злорадства.

Ту бих желал да бъда с тебе сам

и ту да блесна с моите богатства.

Понякога като след празник сит

и жаждущ след това до утомление.

Без своя радост, само с теб честит,

надежда моя, щастие, мъчение.

И ден след ден така се мъча тайно,

безкрайно беден и богат безкрайно.