Сонети

142

Да, моята любов е моят грях.

Не ми прощаваш ти за мойте грешки.

А твоите? Сравни греха ми с тях

и виж сама чии ли са по-тежки.

Но разбери, не твоите уста

ще ме винят, отдавна осквернени,

изцапани с лъжи, без красота,

и със следи от клетви и измени.

По-грешна ли е моята любов?

По-свято ли е твоето терзание?

Не ме съди със този гняв суров,

смили се, ако чакаш състрадание;

но ако нямаш капка жал в душата,

не чакай милост и за теб самата.