Сонети

44

Да беше мисъл тази моя плът,

плътта да ме скове не би могла.

И бих поел към теб на дълъг път

в пространствата със скорост на стрела.

Да бъдеш и през три морета ти,

безкрайният простор не ще ме спре,

защото мигом ловките мечти

прелитат над бездънното море.

Но мисъл аз не съм, и за беда

пространствата вилнеят между нас.

Предимно плът — от пръст и от вода —

от теб лишен тъгувам вечно аз.

Земя — усещам тежестта й в мен.

Вода — за теб аз плача всеки ден.