Сонети

92

Но ти, от мен не ще убегнеш ти.

За цял живот оставаш в моя плен.

За цял живот… додето отлети

дъха ми с твойта нежна страст към мен.

Да се боя от хиляди беди,

когато значи смърт една от тях?

Не съм зависим, както бях преди,

от твойто зло не ме е вече страх.

Измяната ти — този остър нож —

ще ме прониже смъртно, но така

и моят жребий няма да е лош:

бях твой, ще мра от твоята ръка.

Ще мра щастлив! Но как да знам кога?

Ти може би ме лъжеш и сега?