Сонети

79

Ти беше само мое упование

и моят стих бе с твойта красота.

Но няма той сега очарование

и замълчаха моите уста.

О, аз признавам своето безсилие,

но вярвай ми, че онзи твой поет

ти връща само твойто изобилие,

преписано от тебе ред поред.

Той хвали добродетелите — слово

от твойто поведение и вещ

възпява красотата, но отново

ти дава в дар една отнета вещ.

Не му благодари за туй, че той

богатствата ти граби, друже мой.