Сонети

35

Ти не скърби за тая си вина.

Не зная рози без бодли да има.

Мъглата скрива светлата луна

и в пъпката живее идна зима.

Грешихме всички. Моят тежък грях

са тези мои гибелни сравнения.

Аз всички твои грешки оправдах

и ти простих за всички прегрешения.

В съда аз взимам другата страна,

но неусетно пак застъпвам тази.

Вилнее в мене гражданска война,

воюват обич, страсти и омрази.

От теб ограбен, пак във този спор

споделям с тебе грях, вина, позор.