86
Стихът му ли — плющене на платна,
след теб политнал в тази пролет бурна,
погреба мойте мисли до една
в утробата им като в черна урна?
Перото му, което някой дух
е обучавал вещ в стихосложение,
не то ли ме оставя сляп и глух
чрез не едно велико постижение?
Не! Нито тази майсторска ръка,
ни нейният съветник безтелесен
не могат ме зашемети така,
че да изгубя всеки дар словесен.
Но ти си вечно в неговия стих,
и моят дом без теб е пуст и тих.