86

Стихът му ли — плющене на платна,

след теб политнал в тази пролет бурна,

погреба мойте мисли до една

в утробата им като в черна урна?

Перото му, което някой дух

е обучавал вещ в стихосложение,

не то ли ме оставя сляп и глух

чрез не едно велико постижение?

Не! Нито тази майсторска ръка,

ни нейният съветник безтелесен

не могат ме зашемети така,

че да изгубя всеки дар словесен.

Но ти си вечно в неговия стих,

и моят дом без теб е пуст и тих.



Загрузка...