Сонети

134

Признавам, твой е. Но от този час

и аз съм твой — заложен като дреха.

Така ти него — мойто второ аз,

ще пуснеш ли за мен да е утеха?

И ти, и той не искате това.

Не го отстъпваш от суетна слава.

Той в робството ми сам се окова

и мой гарант — в залог у теб остава.

Ти! Ти постъпваш като зъл лихвар.

Изстискваш всяка радост от сърцата.

Преследваш вместо мен един другар —

но пак не ми възвръщаш свободата.

Той себе си заложи вместо мен,

но пак съм аз завинаги във плен.

Този сонет и следващият са построени върху игра на думи.

Името на поета Will (съкратено от William)

на английски значи още воля или желание.