Сонети

125

Какво ли да се бях сдобил с честта

да нося във двореца балдахина?

Какво добро? Залог за вечността,

не по-надежден нежели руина.

Но който търси само суета,

изгубва всичко свое във отплата.

От глупост плаща скъпо глупостта,

от простота презира простотата.

Аз търся само твойта благодат.

Вземи дара ми, давам ти го аз

безкористно, без примес; той е свят —

двустранна жертва, само между нас.

Назад, подлец, макар оклеветен,

ти все пак нямаш пълна власт над мен.