Сонети

117

Вини ме в туй: че бях скъперник пак

и пак останах задължен безкрайно.

Забравих те, напусках твоя праг,

със който съм обвързан всеотдайно.

На друг отдавах твоите часове,

лишавах те от моята сърдечност

и тласкан от насрещни ветрове,

изчезвах без следа за цяла вечност.

На блюдо греховете ми сложи

и моите неволни грешки; с оглед

на сторения грях ме накажи.

Не ме убивай само с този поглед!

Виновен съм. Грехът ми е безмерен.

Но той показва колко ти си верен.