Сонети

10

Кого обичаш? Никого. Небрежно

на смърт осъждаш своите черти.

Мнозина те обичат безнадеждно —

към никого не се привърза ти.

Свой собствен враг, без капка милост свойто

унаследено жилище рушиш.

Подриваш тайно тоя покрив, който

би трябвало с любов да обновиш.

O, промени се! Ще простя по-лесно.

Живей в сърцето с обич, не с вражди.

Стани това, което си телесно,

към себе си жесток недей бъди.

И тази твоя хубост някой ден

спаси в сина си, от любов към мен.