Сонети

93

Добре, приемам, верен си ми, ето,

че за любов ще взема някой ден

привидността, та ако не сърцето,

то погледа ти да остане с мен.

В очите ти не ме следи враждата,

но аз не знам обичаш ли ме ти.

Аз знам лица, белязани с лъжата,

бездушни и с безизразни черти…

Но не и ти! По воля на небето,

когато лъжат твоите уста,

дори тогава, с ласка на лицето

ти дишаш непорочна чистота.

Като Адам аз вкусвам цял живот

от този твой горчив, измамващ плод.