Сонети

144

За радост и за скръб две страсти в мене,

два образа ме следват всеки миг.

Бял ангел — момък с къдри позлатени

и сатана — жена със мургав лик.

И с цел да ме низвергне вдън земята,

а него да превърне в сатана,

въвежда във съблазън добротата

със хубостта си смуглата жена.

Но той дали е вече в неин плен?

Допускам, но не знам до тоя час.

Дружат един със друг — странят от мен,

и: „в ада й е той“, боя се аз.

Но туй със положителност ще знам,

когато го низвергне тя от там.