Сонети

37

Като баща, съвсем изнемощял,

комуто не остава друга радост,

се радвам аз, без време остарял,

на твойта доблест, истина и младост.

Богатство, сили, знатност, красота

и остър ум, и почести, и слава,

и всяка твоя прелестна черта

със твоята любов ми се предава.

Не съм ни беден, нито състарен.

О, твойта обич с полъха на птица

трепти и блика в жив поток у мен,

а мен ми стига и една частица.

Какво ще искам аз от този свят?

Да имам теб е цяла благодат.