Сонети

143

Жената често, за да улови

на двора някой перест хубавец,

оставя даже своя син, уви

и… хуква подир дръзкия беглец.

Детето плаче, тя със зло лице

кокошия преследва господин,

кълне и хваща въздуха с ръце,

забравила съвсем за своя син.

Петлите често гониш ти така,

а аз — твой син, рева със пълен глас.

Хвани мечтата, погали с ръка

детето си, утеха чакам аз.

Несвъртнице! За беглите мечти

забравяш често любовта си ти.