Списъкът на съдията

16

Събота, 22 март, беше прекрасен ден и Дарън Троуп, необвързан младеж на двайсет и осем години, за нищо на света не би искал да го прекара в офиса. Беше пристигнал в Талахаси преди десет години като първокурсник в университета, осем славни години бе следвал право и бизнес и през уикендите предпочиташе да е близо до кампуса и живота, който кипеше там.

Само че беше омагьосан от Лейси Столц, своята нова шефка, затова, когато тя му поръча да се срещнат в кабинета й в събота в десет сутринта и да й донесе от специалното кафе, Дарън пристигна петнайсет минути по-рано. Носеше обикновено кафе и за Садел, третия член на екипа им. Като най-млад, Дарън отговаряше за техниката и за кафето.

Лейси нареди на останалите си служители да не идват да работят в събота сутринта — не че имаше голяма вероятност да се появи някой. Всички най-редовно се измъкваха още по обед в петък, така че едва ли щяха да цъфнат в офиса през уикенда.

Събраха се в заседателната зала до директорския кабинет. Дарън беше откарал шефката си да се срещне с „лицето“ в сряда, затова знаеше някои подробности и нямаше търпение да научи още. Садел — бледа, болна и заприличала на призрак през последните седем години, седеше до масата на инвалидния си стол и с наслада вдишваше кислорода си.

Лейси връчи на двамата по едно копие от жалбата на Бети Роу и те я прочетоха мълчаливо. Садел каза:

— Значи това е обвинението в убийство, за което спомена?

— Да.

— А Бети Роу е нашето тайнствено момиче?

— Да.

— Може ли да попитам защо се намесваме? Мястото на тази жалба май е при момчетата с пистолетите.

— Опитах се да я разубедя да не подава жалбата при нас, но не успях. Ужасена е и не иска да се обърне към полицията, защото се страхува от Рос Баник. Смята, че може да стане поредната му мишена.

Садел стрелна Дарън с поглед, изпълнен със съмнение, после двамата отново насочиха вниманието си към жалбата. Когато приключиха, се заеха да обмислят отправените обвинения и се възцари продължително мълчание. Накрая Дарън каза на Лейси:

— Ти спомена „поредната“ мишена. Явно това не е цялата история.

Лейси въздъхна и поясни:

— Има осем трупа. Три в тази жалба, плюс още пет. Според теорията на Бети убийствата са започнали през деветдесет и първа година и са продължили поне до убийството на Върно преди пет месеца. Тя е убедена, че Баник няма да престане и че вероятно става малко небрежен.

— Тази Бети да не е експерт по серийните убийци? — попита Дарън.

— Не съм сигурна как човек става експерт в тази област, но тя наистина знае много. Преследва — думата е нейна, не моя — Баник повече от двайсет години.

— Защо е започнала?

— Той е убил баща й, втората жертва, през деветдесет и втора година.

Последва ново продължително мълчание, докато Дарън и Садел седяха, заболи очи в масата.

— Може ли да й се вярва? — попита Садел.

— Понякога да. Дори много. Убедена е, че Баник убива за отмъщение и има списък с набелязани жертви. Преценява го като методичен, търпелив и много умен.

— Какво му е досието при нас? — попита Дарън.

— Почти безупречна атестация за работата му като съдия, няма никакви оплаквания срещу него. И висок рейтинг от колегията.

Садел вдиша кислород и каза:

— Ако е за отмъщение, значи той познава всичките си жертви, нали?

— Точно така.

Дарън започна да се хили и когато двете жени погледнаха към него, каза:

— Извинявайте, но се сетих за четирите жалби на бюрото ми в момента. Едната е срещу деветдесетгодишен съдия, който вече не може да отиде в съда. Сигурно поддържат живота му изкуствено. Другата е срещу съдия, коментирал в Ротари Клуб неприключило съдебно дело.

— Схващаме, Дарън — увери го Лейси. — Всички сме се занимавали с такива случаи.

— Знам, извинявай. Просто сега от нас се очаква да докажем осем убийства!

— Не. Жалбата обхваща само три.

Садел погледна към своето копие и каза:

— Добре, да се спрем на първите две. Лани Върно и Майк Дънуди. Каква е предполагаемата връзка на Баник с тях?

— С Дънуди няма връзка. Той просто се е появил на местопрестъплението малко след като Върно е бил убит. Върно и Баник се сблъскали в съда в Пенсакола преди тринайсетина години. Върно спечелил и така името му попаднало в черния списък.

— Защо Бети е решила да включи това убийство?

— Защото разследването още се води и на местопрестъплението е имало два трупа. Може би ченгетата в Мисисипи знаят нещо.

— А другият, Пери Кронк?

— Това разследване също е активно и е единственото във Флорида. Бети твърди, че полицията в Маратон няма доказателства. Баник знае какво прави и не оставя никакви следи, само въжето на врата на жертвата.

— И осемте жертви ли са удушени? — попита Дарън.

— Дънуди не. Другите седем са удушени по еднакъв начин и със същия вид въже, вързано на същия моряшки възел.

— Каква е връзката на Баник с Кронк?

— Как е попаднал в списъка ли?

— Да.

— Баник е завършил право в Университета на Маями. Стажувал в голяма правна кантора, в която Кронк бил старши съдружник. Бети смята, че в последния момент са му отказали да го назначат и той е останал на сухо. Явно много се е разстроил.

— И е чакал двайсет и една години? — попита Садел.

— Поне според Бети.

— А после са намерили съдията на рибарската му лодка с въже около врата?

— Да, според предварителния полицейски доклад. Както казах, разследването не е приключило, въпреки че от две години нямат никакви улики. Но полицията пази досието поверително.

Тримата отпиха от кафето си и се помъчиха да си подредят мислите. След малко Лейси каза:

— Имаме четиресет и пет дни да направим преценка дали да предприемем нещо. Идеи?

— Мисля, че ми е време да се пенсионирам — изхриптя Садел.

Другите двама се засмяха, макар че Садел не беше известна с чувството си за хумор. Колегите й от КСЕ по-скоро очакваха, че тя ще умре, преди да се пенсионира.

— Молбата ти се отхвърля — осведоми я Лейси. — Ще работиш с мен по този случай. Дарън?

— Не знам. Тези престъпления се разследват от отдел „Убийства“, от опитни и обучени следователи. Щом те не намират улики, щом те нямат заподозрени, какво се очаква да постигнем ние, по дяволите? Изкушавам се от мисълта да работим по нещо толкова вълнуващо, но това не е за нас.

Лейси слушаше и кимаше.

— Сигурна съм, че имаш план — каза Садел.

— Имам. Бети се страхува да си има вземане-даване с полицията, защото иска да запази анонимността си. Затова ще се свърже с полицията чрез нас. Знае, че юрисдикцията и ресурсите ни са ограничени, всичко ни е ограничено. Знае също, че законът ни задължава да разследваме всяка жалба, така че не можем да протакаме и да усукваме. Предлагам да го направим предпазливо и безопасно, като внимаваме да не се издадем пред Баник, а след трийсет дни отново да се съберем и да преценим нещата. Сигурно тогава ще прехвърлим случая на щатската полиция.

— Ето това вече звучи разумно — каза Дарън. — Ако Баник е сериен убиец, в което се съмнявам, да оставим истинските ченгета да се оправят с него.

— Садел?

— Само да не попадна в списъка му.