Списъкът на съдията

34

В петък сутринта Лейси и Дарън пристигнаха в една правителствена сграда в центъра на града петнайсет минути преди „срещата на върха“ в 10 ч. Офисът на ФБР се намираше на шестия етаж, където специален агент Дагнър от Пенсакола ги чакаше пред асансьора.

От стаята си на третия етаж в хотел през две преки съдия Баник наблюдаваше паркинга с ръчен монокуляр. Проследи как Лейси и Дарън влизат в сградата. Десет минути по-късно пред входа спря седан с най-обикновени номера от Мисисипи, от който излязоха двама души. Бяха цивилни, дори се бяха издокарали със сака и вратовръзки за важната среща. След това пристигна черен джип и всичките му четири врати се отвориха едновременно. Федералните агенти — трима мъже и една жена в хубави тъмни костюми — се изсипаха и забързано влязоха в сградата. Последните двама излязоха от кола с регистрация от Флорида. Също в тъмни костюми.

Когато движението секна малко след 10 ч., Баник приседна на ръба на леглото и масажира слепоочията си. Бяха пристигнали федералните — хувитата от централата във Вашингтон, щатските полицаи от Флорида и момчетата от Билокси, Мисисипи.

Нямаше как да разбере какво си говорят. Рейф не беше успял да проникне в мрежата.

Съдията обаче имаше относително ясна представа какво се случва, а и знаеше как да научи с точност.

Събраха се около дълга маса в най-голямото помещение на офиса, а две секретарки им поднесоха кафе и бисквити. След първите запознанства — много имена, които Дарън се постара да си запише — шефът помоли за тишина. Казваше се Клей Видович, главен специален агент, и зае мястото начело на масата. От дясната му страна бяха специални агенти Суарес, Неф и Мъри. От лявата седяха шериф Дейл Блек и инспектор Нейпиър от Билокси. До него бяха двама следователи от щатската полиция на Флорида, Харис и Уендъл. Лейси и Дарън седяха в другия край на масата, защото мястото им не беше при истинските ченгета.

Правеше впечатление отсъствието на градската полиция в Пенсакола. Заподозреният беше от тук и имаше многобройни познанства. Не биваше да плъзват слухове. Местните момчета можеха само да попречат.

— И така, документацията е готова — започна Видович, — всички изисквания са изпълнени и ФБР вече официално е ангажирано със случая. Това е съвместен оперативен екип, в който си оказваме пълно съдействие. Шерифе, какво ще кажете за щатската полиция в Мисисипи?

— Държим ги в течение, но бях помолен да не споменавам пред тях за тази първа среща. Допускам, че ще бъдат в готовност, ако ни потрябват.

— Не сега, може би по-късно. Лейтенант Харис, уведомихте ли полицията в Маратон?

— Не, сър, но ще го направя, ако се налага.

— Добре, да започнем без тях. Всички сме прочели резюметата и сме наясно със ситуацията. Госпожо Столц, тъй като от вас тръгва всичко, запознайте ни с основните факти за няколко минути.

— Разбира се — усмихна се тя.

Единствената друга жена в стаята беше агент Агнес Неф, строг и опитен ветеран с каменно лице.

Лейси се изправи и избута стола си назад.

— Всичко започна от жалба срещу съдия Баник, подадена от жена под псевдонима Бети Роу.

— Кога ще научим истинското й име?

— Случаят вече е ваш, така че когато пожелаете. Аз обаче предпочитам да я държим настрана възможно най-дълго.

— Много добре. Какво общо има тя със заподозрения?

— Баща й е убит през деветдесет и втора година близо до Гафни, Южна Каролина. Убийството остава неразкрито, разследването е прекратено почти веднага и тя се амбицирала да намери убиеца. От години е обсебена от тази цел.

— Става дума за осем убийства, така ли?

— Осем, за които знае тя. Може да има и други.

— Основателно е да допуснем, че има. И тя е наясно с мотива?

— И с метода на престъплението.

Видович погледна към Суарес, който кимна и каза:

— Един и същ човек е. Въжето е същото навсякъде, а възелът е запазената му марка. Получихме снимките от местопрестъплението по случая „Шнецър“ в Тексас — същото въже и същият възел. Проучихме докладите от аутопсиите: еднакви удари по главата, еднакво оръжие на убийството. Нещо като кофражен чук, който строшава черепа в една конкретна точка на съприкосновение, от която във всички посоки плъзват пукнатини.

Видович погледна към лейтенант Харис и попита:

— Убиецът го е познавал, така ли?

— От много отдавна — отговори Харис. — И двамата са били адвокати тук преди години.

— Вие познавате ли този съдия, госпожо Столц?

— Не съм имала удоволствието. Това е първата жалба срещу него. Досието му е чисто, репутацията му е добра.

— Не е за вярване — каза Видович и всички се смръщиха в знак на съгласие. Той продължи: — Госпожо Столц, какво ще направи той според вас, ако просто го помолим да дойде, за да му зададем няколко въпроса? Известен съдия, служител на правосъдието. Не знае за ЧПО. Каква причина би имал да не ни съдейства?

— Защо да ни помага, ако е виновен? По мое мнение или ще изчезне, или ще се огради с адвокати, но няма да дойде.

— Има ли опасност да избяга?

— Според мен, да. Умен е и разполага със средства. Двайсет и няколко години е успял да остане неразкрит. Допускам, че е способен да изчезне на мига.

— Благодаря ви.

Лейси седна и огледа лицата на хората около масата.

— Очевидно е, че ни трябват негови актуални отпечатъци. Агнес, обясни ни за заповедта за обиск.

Все така сериозна, агент Неф се прокашля и погледна към бележника си.

— Вчера се срещнах с юристите ни във Вашингтон. Те са на мнение, че можем да го направим. На местопрестъплението при убийството в Билокси, всъщност двете убийства, е открит загадъчен частичен пръстов отпечатък без съответствие. След като той е главният ни заподозрян, според правния ни отдел имаме основание да изискаме заповед за обиск. Прокурорът в Мисисипи е запознат със случая, свързал се е със съдия и чака.

— Може ли да попитам какво смятате да претърсвате? — обади се Лейси.

— Дома и кабинета му в съда — отговори Видович. — Ще е пълно с негови отпечатъци. Ако намерим съответствие, играта приключва. Ако не намерим, ще се извиним и ще напуснем града. А Бети Роу може да продължи да се прави на Шерлок Холмс.

— Добре, но той е маниак на тема сигурност и наблюдение. Ще разбере на секундата, когато някой разбие вратата му, и ще изчезне.

— Знаем ли къде е в момента?

Всички поклатиха глави. Видович изгледа гневно Харис, който каза:

— Не, не го наблюдаваме. Няма причина. Няма дело, няма досие. Още не е официално заподозрян.

— Освен това е в отпуск по здравословни причини — каза Лейси. — Според наш източник тук, в Пенсакола, съдията твърди, че се лекува от рак. От кабинета му казали-, че той няма да гледа дела най-малко два месеца. Уебсайтът на окръжния съд потвърждава информацията.

Видович се намръщи и потърка брадичката си. Всички чакаха.

— Добре, да започнем наблюдение и да го открием. А междувременно издействайте заповед за обиск от Мисисипи, донесете я на местен съдия и бъдете в готовност. Но без да разгласявате нищо, докато не го намерим. Така няма да има шанс да избяга, когато разбере за заповедта.

Около час обсъждаха как да проведат наблюдението: кой, къде, по какъв начин. Лейси и Дарън се отегчиха, първоначалното им въодушевление се стопи и решиха да си тръгнат.

Видович обеща да ги държи в течение, но беше съвсем ясно, че смята работата им за приключена.

На излизане Дарън попита:

— Ще съобщиш ли за това на Бети?

— Не. Не й трябва да знае.

— Може ли да закрием случая и повече да не се занимаваме с нея?

— Не съм сигурна.

— Нали ти си шефът?

— И какво от това?

— Ами просто й кажи, че сме били дотук.

— Омръзна ли ти?

— Ние сме адвокати, Лейси, не сме ченгета.

Потеглиха обратно към Талахаси с чувство на облекчение. Чакаха ги три часа път в необичайно хладен пролетен ден. Беше петък по обед и те имаха нужда да забравят за служебните проблеми.

Докато обсъждаха съдбата му, съдия Баник се качи в джипа си и след десет минути хлътна в тайния си офис. Избърса компютрите в Трезора, свали харддисковете, извади флашките от сейфа и отново почисти навсякъде. На излизане включи алармата и замина за Мобил.

Цял следобед се мота в някакъв мол, пи еспресо в „Старбъкс“ и газирана вода в тъмен бар, шля се из пристанището и обикаля с джипа, докато се стъмни.