Списъкът на съдията

46

Две седмици по-късно Лейси и Али отлетяха за Маями, наеха кола и потеглиха на юг през Кий Ларго към Айламорада, където обядваха на морския бряг. Продължиха, минаха през Маратон и спряха в Кий Уест, където шосето свършваше.

Настаниха се в „Пиър Хаус Ризорт“. Изкъпаха се в океана, разходиха се по пясъка и изпиха по един коктейл, любувайки се на красивия залез.

На следващия ден, събота, напуснаха Кий Уест, пътуваха един час до Маратон и намериха дома на Кронк в „Граси Кий“ — потънал в зеленина затворен комплекс съвсем близо до брега. Срещата им беше уговорена за 10 ч. Пристигнаха на минутата. Джейн Кронк ги посрещна сърдечно и ги поведе към вътрешния двор, където ги очакваха двамата й синове Роджър и Гъф. Бяха дошли от Маями още в петък. Минути по-късно пристигна и Търнбул, началникът на полицията в Маратон. Али се извини и се оттегли с кафето си в предната част на къщата.

След задължителната размяна на любезности Лейси каза:

— Няма да отнеме много време. Както ви обясних по телефона, аз съм временно изпълняваща длъжността директор на Комисията по съдийска етика. Работата ни е да разследваме жалби срещу съдии от Флорида. През март се срещнахме с жена, чийто баща е убит през деветдесет и втора година, и тя твърдеше, че е разкрила самоличността на убиеца. Подаде официална жалба, а в такива случаи законът ни задължава да се намесим. Жената смяташе, че заподозреният, действащ съдия, е отговорен и за убийството на господин Кронк, както и на двама души в Билокси, щата Мисисипи. Ние не разследваме убийства, но в този случай нямахме избор. С мой колега пристигнахме в Маратон през март и се срещнахме с началника на полицията, който ни оказа огромно съдействие. Не постигнахме напредък обаче, защото, както ви е добре известно, улики се намират трудно. В крайна сметка се свързахме с ФБР и от там ни изпратиха агенти от Отдела за поведенчески анализ — елитен екип, който преследва серийни убийци.

Лейси направи пауза и отпи от кафето си. Присъстващите попиваха всяка нейна дума и изглеждаха напълно погълнати от разказа й. Дожаля й за тях.

— Въпросният съдия е Рос Баник от окръжен съд близо до Пенсакола. Предполагаме, че той е извършил най-малко десет убийства през последните двайсет години, включително това на господин Кронк. Преди три седмици съдията се е самоубил в рехабилитационна клиника за хора със зависимости край Санта Фе. Отпечатък от палец го свързва с две убийства в Билокси, но все още нямаме доказателства, че той е убиецът на господин Кронк. Разполагаме само с мотив и начин на извършване на престъплението.

Джейн Кронк избърса очи, а Гъф я потупа по ръката.

— Какъв е мотивът? — попита Роджър.

— Датира от лятото на осемдесет и девета година, когато Баник стажувал във фирмата на баща ви. По неизвестни причини не му предложили работа като адвокат, след като се дипломирал. През онази година баща ви бил наставник на стажантите и написал на Баник писмо, в което го уведомявал, че няма го назначат. Изглежда, той приел тежко отказа.

— И е чакал двайсет и три години, за да го убие? — възкликна Гъф.

— Точно така. Бил е много търпелив и много пресметлив. Познавал е всичките си жертви и ги е следил, докато не настъпел подходящият момент. Никога няма да узнаем подробностите, защото Баник е унищожил всичко, преди да се самоубие. Архиви, бележки, харддискове, всичко. Знаел е, че федералните вече са по следите му. Бил е изключително старателен. От ФБР са много впечатлени.

Те я слушаха изумено и мълчаха. След продължителна пауза началник Търнбул каза:

— Споменахте начина на престъпленията.

— Всички убийства са извършени по един и същ начин, с едно изключение. Удар по главата, после удушаване с въже. Всеки път едно и също въже, вързано на двоен кръстовиден възел. Рядко се използва, само понякога от моряците.

— Неговата визитна картичка — кимна Търнбул.

— Да, и това не е необичайно. Профайлърите на ФБР смятат, че той не е искал да бъде заловен, но е държал някой да узнае за злодеянията му. Убедени са също така, че е имал някакво предсмъртно желание, поради което и се е самоубил.

— Как се е самоубил? — попита Роджър.

— Със свръхдоза. Не сме сигурни какво е изпил, защото според инструкциите му не е направена аутопсия. Пък и не беше нужно. От ФБР изследваха пръстите му, но те бяха силно увредени и не беше възможно да се снемат отпечатъци.

— Баща ми е бил убит от съдия? — попита смаяно Гъф.

— Да, така смятаме, но никога няма да можем да го докажем.

— И той никога няма да бъде разобличен?

— Оставил е отпечатък от палец по време на убийствата в Билокси. Местният шериф възнамерява да се срещне с близките на жертвите, за да решат какво да правят. Има вероятност да пуснат информация, че убийствата са разкрити и че извършителят е Баник.

— Искрено се надявам — каза Роджър.

— Но няма да има съдебно преследване, така ли? — попита Гъф.

— Не. Той е мъртъв, а сериозно се съмнявам, че ще го съдят in аbsепtiа. Шерифът е на мнение, че семействата на жертвите, поне едното, няма да искат да предприемат нищо. Съдебният процес би бил много сложен, дори невъзможен, защото Баник няма да присъства и да се противопостави на обвинителите си.

Джейн Кронк скръцна със зъби и каза:

— Не знам какво да кажа. Облекчение ли се очаква да изпитваме, гняв ли, какво?

Лейси сви рамене и отговори:

— Опасявам се, че не мога да ви отговоря.

— Но няма да има доклад, съобщение по новините, нищо, от което хората да разберат, че баща ни е бил убит от този тип, така ли? — попита Гъф.

— Нямам власт над нещата, които решите да споделите с някой журналист, но без повече улики едва ли нещо може да бъде отпечатано официално. Не е лесно да отправиш обвинение към мъртъв човек при липсата на достатъчно улики.

Последва поредната продължителна пауза, докато близките на Кронк разсъждаваха над чутото. Накрая Роджър попита:

— Кои са другите жертви?

— Хора от неговото минало, които са го засегнали по един или друг начин. Преподавател по право, адвокат, който му отмъкнал хонорар, две стари гаджета, бивш клиент, който подал оплакване срещу него, журналист, разобличил съмнителна сделка с недвижими имоти. Скаутски командир. Смятаме, че Баник е бил насилен от скаутския командир, когато бил дванайсетгодишен. Може би тогава е започнало всичко. Никога няма да разберем.

Гъф поклати отчаяно глава, изправи се, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си, и закрачи по верандата.

— Как го заловихте, след като е толкова умен? — попита Джейн.

— Не ние. И полицията не успя. Началник Търнбул ще потвърди, че той не е оставил почти никакви улики след себе си.

— Как тогава?

— Дълга история, при това невероятна. Ще пропусна подробностите и ще карам по същество. Втората му жертва, или поне втората според нас, е преподавателят по право на Баник от следването. Той има дъщеря, която е била обсебена от мисълта да разкрие убиеца на баща си. Накрая Баник породил подозренията й и тя го следила двайсет години. Когато се уверила, че той е извършителят, и събрала смелост да ни потърси, тя ни уведоми за случая. Не го искахме, но нямахме избор. Скоро се наложи и участието на ФБР.

— Предайте й огромните ни благодарности — каза Джейн.

— Непременно. Тя е забележителна жена.

— Ще ни бъде приятно да се запознаем с нея някой ден — каза Роджър.

— Може би, кой знае. Но е доста стеснителна.

— Е, разрешила е случай, който ние не успяхме да разрешим — каза Търнбул. — ФБР би трябвало да я наеме.

— С радост биха го направили. Извинявайте, че ви донесох тази новина, но реших, че бихте искали да знаете. Имате телефонния ми номер, в случай че възникнат въпроси.

— О, сигурно ще имаме хиляди въпроси — каза Гъф.

— Винаги може да ми се обадите, но не мога да ви обещая всички отговори.

Лейси се накани да си тръгва. Те й благодариха отново и отново, и я изпратиха до колата, където я чакаше Али.

Късно следобед курортът се огласяше от музиката в баровете, шумен плажен волейбол и депа, които се плискаха в басейна. Под палмите се настани реге оркестър. Платноходки кръстосваха кристалносинята вода в далечината.

Лейси се насита на слънцето и й се искаше да се поразходи. Попаднаха на сватба, организирана около малък параклис на пясъка. Гостите вече се събираха и пиеха шампанско.

— Прекрасен параклис — възкликна тя. — Хубаво място.

— Да, хубаво е — съгласи се Ала.

— Запазила съм го за двайсет и седми септември. Свободен ли си?

— Ами не знам. Защо?

— Понякога много бавно загряваш. На този ден ще се оженим. Ето тук. Вече съм внесла депозита.

Той я хвана за ръката и я придърпа към себе си.

— А предложението и всичко останало?

— Току-що ти предложих. Ти така и не се съгласи. Хайде, сега ми дай пръстена.

Той се засмя и я целуна.

— Като си започнала, защо просто не си купи и пръстена?

— Обмислях го, но оставих това на теб. И да знаеш, че харесвам овални диаманти.

— Добре. Ведата се заемам. Трябва ли да знам още нещо?

— Да. Избрах тази дата, защото така ще имаме четири месеца да приключим със сегашната си работа и да започнем новия си живот. Аз напускам. Ти напускаш. Или аз, или ФБР.

— Имам ли избор?

— Не.

Той се засмя, пак я целуна и отново се засмя.

— Избирам теб.

— Правилен отговор.

— Не се съмнявам, че и меденият ни месец е планиран.

— Да. Заминаваме за четири седмици. Първо ще отидем в Италия, ще обиколим Амалфийското крайбрежие, ще пътуваме с влак до Портофино, после до Ница, ще видим Южна Франция и накрая може би Париж. Ще импровизираме и ще решаваме в движение къде да спрем.

— Харесва ми. А като се върнем?

— Ако изобщо се върнем, тогава ще мислим какво да правим занапред.

Бос шафер по бермуди, с розова риза и папийонка се приближи към тях с две чаши шампанско и каза:

— Заповядайте на купона. Трябват ни още гости.

Те взеха чашите, настаниха се на най-задния ред и се почувстваха съвсем на място, докато гледаха как двама напълно непознати си разменят брачни обети.

Лейси вече си отбелязваше наум какво би направила по-различно.