Списъкът на съдията

42

Последната си закуска Баник изяде сам. Кухнята отваряше в 7 ч. и той пристигна няколко минути по-късно, поръча си препечена филийка и бъркани яйца, наля си чаша сок от грейпфрут и отнесе подноса във вътрешния двор, където седна под един чадър и се полюбува на красивия изгрев. Беше тиха и спокойна сутрин. Другите пациенти, с които не си беше направил труда да се запознае, се събуждаха за поредния хубав ден с бистър поглед, трезви, пречистени.

Той беше в мир със света, а за вътрешния му покой бяха допринесли две хапчета валиум, които беше изпил преди закуска. Ядеше с удоволствие, без да бърза. Когато приключи, върна подноса и отиде в стаята си. На вратата му беше залепен дневният график. Разходка в 9 ч., консултация в 10:30 ч. и тъй нататък.

Баник подреди документите и се залови за работа. Сложи си латексовите ръкавици и избърса всички повърхности в стаята и в банята. Измъкна таблетките изпод скрина, върна се в банята и затвори вратата. Застана на мивката и я напълни с вода, после изсипа двете пликчета със солна киселина на таблетки. Щом влязоха в съприкосновение с водата, те незабавно реагираха със свистене и пукот и след броени секунди водата сякаш завря. От две други пликчета изсипа четиресет таблетки оксикодон от по 30 милиграма в картонена чаша с вода. Изпи я до дъно, изхвърли пликчетата, чашата и ръкавиците в тоалетната и пусна водата. Взе кърпа за ръце, натъпка я в устата си, за да заглуши всеки крясък и вой, после пъхна пръсти в бълбукащата концентрирана киселина. Болката го връхлетя безмилостно. Той простена и лицето му се сгърчи, но продължи да държи вътре пръстите си, докато киселината разяде първия пласт кожа и започна да разяжда втория. Ръцете му горяха, започна да му прималява. Коленете му се огънаха, той се вкопчи в мивката, отпуши я и отвори вратата. Строполи се върху леглото, изплю хавлиената кърпа и пъхна ръце под чаршафите. Болката изчезна, когато Баник изпадна в несвяст.

Даяна беше в приемната, когато в 10:35 ч. пристигна писмо, доставено с „ФедЕкс“. Тя хвърли поглед на името на подателя и адреса, после го отнесе в кабинета си и затвори вратата зад гърба си. Вече трети пореден ден бяха обсадени от безцеремонни и дори груби агенти на ФБР и тя се нуждаеше от усамотение.

Ръцете й трепереха, когато разкъса найлоновата опаковка и извади един от неговите служебни пликове. Вътре имаше четири листа. Първият беше писмо до нея:

Тя ахна, заглуши писъка си и изпусна листовете. Вдигна ги разплакана. Вторият лист беше озаглавен „Прессъобщение“ и текстът гласеше:

Третият лист беше озаглавен: „Завещание на Рос Л. Баник“ и на него пишеше:

Към завещанието беше прикрепен четвърти лист. На него бяха изредени осем банкови сметки и приблизителните им баланси, къщата му в Кълман на стойност 700 хиляди долара, вила на морския бряг на стойност 550 хиляди, два търговски центъра, собственост на корпорации, и портфолио с акции, оценено на 240 хиляди.

Даяна много дълго мълча, твърде стъписана, за да помръдне или да разсъждава ясно. Интересът към неговите активи беше потиснат от ужаса, който изпитваше в този миг. Все пак успя да влезе в интернет и да намери уебсайта на „Пекъс Маунтин Лодж“. Рехабилитационна клиника за зависимости? Нищо не проумяваше. Обади се на изписания номер, откъдето я осведомиха, че доктор Касабиан не е на разположение в момента. Даяна не се примири с отказа и продължи да настоява. Накрая той прие обаждането й, тя му обясни коя е и всичко останало. Той потвърди смъртта, каза, че изглежда като свръхдоза, и я попита дали би се обадила по-късно. Даяна отказа. Той все пак се съгласи да продължат разговора, но появата на съдебния лекар го прекъсна.

Даяна намери визитката на специален агент Неф и се обади във ФБР.

Клиниката беше приятно убежище, където наркозависимите започваха своя нов живот, а не място, където отиваха да умрат. Доктор Касабиан за пръв път трябваше да се справя със смъртта на свой пациент и не беше сигурен как да подходи. Последното, което искаше, е това травмиращо събитие да разстрои другите пациенти. По време на втория му разговор с госпожа Джан тя спомена молбата за кремация и обясни, че е получила недвусмислени инструкции от покойния какво да прави с тленните му останки. Само че здравият разум диктуваше трупът и стаята да бъдат запазени непокътнати до пристигането на ФБР. Когато дойдоха двамата агенти от офиса в Санта Фе, той никак не се зарадва на появата им, но си отдъхна, че някой друг ще взема следващите няколко решения. Агентите го осведомиха, че съдия Баник е издирван по обвинение в отвличане, а доктор Касабиан подметна:

— Е, малко сте позакъснели.

Те влязоха в стаята и се вторачиха в Баник.

— Криминалистите са на път, трябва да снемем отпечатъците му — каза първият агент.

— Това може да се окаже проблем.

Доктор Касабиан бавно протегна ръка, хвана края на чаршафа и го дръпна. Ръцете на Баник бяха чудовищно подути, пръстите му бяха почернели и разядени, а ноктите му се бяха стопили и опадали. Халатът му беше изцапан с ръждива на цвят течност, чаршафите под тялото също.

— Явно е знаел какво предстои — отбеляза доктор Касабиан.

— Не пипайте нищо — намеси се вторият агент.

— Не се тревожете, няма.