Списъкът на съдията

28

Информацията била твърде важна, за да я разменят по имейл или телефон. Шериф Блек обясни, че е най-добре да се срещнат. Той беше на четири часа път в Билокси и предложи да се видят по средата. Избраха крайпътно заведение на магистрала 10 край Дефюниък Спрингс, Флорида, в 15 ч. в сряда, 16 април.

На излизане от Талахаси Дарън помоли Лейси да шофира, защото той имал да редактира някакъв доклад. Явно не беше добре написан, защото го приспа още преди да са изминали трийсетина километра. Когато се събуди след половинчасова дрямка, Дарън се извини и призна, че снощи е бил до късно на купон.

— Каква ли е голямата новина? — попита Лейси. — Толкова ли е важна, че да не я кажат по телефона или да я изпратят по електронната поща?

— Не питай мен. Напоследък ти си детективът.

— Просто чета книги за серийни убийци. Това не означава, че съм детектив.

— А какво означава?

— Че научих за доста страхотии. Има много извратени хора.

— Слагаш ли Баник в тази категория?

— Няма категории. Всеки случай е специфичен, всеки убиец е посвоему луд. Още не съм чела обаче за толкова търпелив престъпник като Баник, нито за такъв, чийто единствен мотив е отмъщението.

— Какъв е обичайният мотив?

— Няма обичаен, но сексът е фактор. Шокиращо е какви перверзници има.

— Има ли снимки в тия твои книги?

— В някои. С обезобразени тела и много кръв. Да ти дам ли една-две?

— Не, благодаря.

Телефонът му изпиука и той прочете есемеса.

— Интересно. От Садел е. Проверила в съда днешния график на Баник — всичките му дела са отменени. Същото важи и за вчера, и за утре. Обадила се в кабинета му и научила, че съдията е в отпуск по здравословни причини.

Лейси помисли и каза:

— Харесва ми моментът, който е избрал. Как мислиш, дали ни наблюдава?

— Какво да наблюдава? Онлайн няма нищо, а той не подозира какво му кроим.

— Освен ако не следи полицията.

— Допускам, че е възможно. — Дарън се почеса замислено по брадичката. — Но дори при това положение той няма какво да научи, защото и ние нищо не знаем, нали?

Няколко километра пътуваха умълчани.

Единственото друго превозно средство на паркинга беше най-обикновен седан. В заведението шериф Блек и инспектор Нейпиър пиеха кафе, оглеждаха се и чакаха, облечени в цивилни дрехи. Бяха седнали възможно най-далече от бара. Нямаше други клиенти. Лейси и Дарън си взеха кафе и поздравиха. Четиримата се сместиха на малката маса, като се постараха все пак да си дадат малко пространство. Никой не носеше куфарче с документи.

— Сигурно ще приключим бързо — каза Блек. — Но пък може и да се проточи.

Той кимна на Нейпиър да започва, инспекторът се прокашля и се озърна, но нямаше кой да ги чуе.

— Както знаете, убиецът е взел от местопрестъплението два телефона, после ги е пуснал в кутията на малка поща на един час път оттам.

— А пратката е адресирал до дъщеря ви в Билокси, нали? — уточни Лейси.

— Точно така — потвърди Блек.

— През последния месец федералните анализират телефоните в лабораторията си — продължи Нейпиър. — Вече са сигурни, че разполагат с частичен пръстов отпечатък от телефона на Върно. Има няколко странни подробности, една от които е, че няма други отпечатъци, дори от Върно. Явно убиецът се е постарал да избърше апаратите. По телефона на Майк Дънуди няма никакви отпечатъци. Този тип е бил много внимателен, в което няма нищо чудно предвид престъплението. Доколко сте запознати със спецификата на пръстовите отпечатъци?

— Да допуснем, че не знаем почти нищо — отговори Лейси.

Дарън кимна, за да потвърди, че са неосведомени. Нейпиър, който очакваше това, каза:

— Добре. Снети са пръстовите отпечатъци на около двайсет процента от хората в страната и в по-голямата си част те се съхраняват в огромна база данни на ФБР. Както се досещате, федералните разполагат с най-новия и модерен софтуер и могат за броени минути да проверят отпечатък навсякъде. В конкретния случай са започнали от Флорида.

Шерифът се приведе леко напред и заяви:

— Допускаме, че вашият заподозрян е от Флорида.

Блестящо прозрение, помисли си Лейси, но кимна и каза:

— Логично предположение.

Дарън изгаряше от нетърпение да се обади.

— Снемането на пръстови отпечатъци е задължително за всеки адвокат, преди да започне да практикува. Във всички щати.

Нейпиър го изслуша търпеливо и отговори:

— Да, известно ни е. На анализаторите от ФБР също. Тъй или иначе, не са намерили съответствие във Флорида, нито някъде другаде. Анализирали са отпечатъка по всевъзможни начини и са стигнали до извода, че той е бил променен.

Нейпиър замълча, за да им даде възможност да асимилират чутото. Шериф Блек продължи:

— И така, първият от много въпроси е дали вашият заподозрян може да е с променени пръстови отпечатъци.

Докато Лейси търсеше думите, Дарън попита:

— Значи е възможно пръстовите отпечатъци да се променят, така ли?

— Краткият отговор е „да“, макар да е почти невъзможно — отговори Нейпиър. — Понякога зидарите и каменоделците губят пръстовите си отпечатъци след дългогодишен тежък труд.

— Нашият човек не е зидар — уточни Лейси.

— Съдия е, нали? — попита Блек.

— Да.

— Възможно е с течение на времето — продължи Нейпиър — кожата на върха на пръстите да се заглади. Имам предвид така наречените папиларни линии. Това обаче е голяма рядкост. Години наред трябва да се търка с шкурка непрекъснато. Както и да е, в случая не говорим за това. Линиите на този отпечатък са ясно очертани, но има вероятност да са били променени по хирургичен път.

— Възможно ли е отпечатъкът да е от приятелката на Върно или от друг негов познат? — попита Лейси.

— Проверили са. Оказва се, че тя има няколко ареста и отпечатъците й са в системата. Само че не намерихме съвпадение. Разпитвахме я с часове, не знае кой друг може да е докосвал телефона на Върно. Не помнеше дори кога самата тя го е пипала за последен път.

И четиримата отпиха от картонените си чаши, без да се поглеждат.

След малко Дарън каза:

— Променени по хирургичен път, значи. Как се прави това?

Нейпиър се усмихна и отговори:

— Според някои специалисти дори е невъзможно, но има подобни случаи. Преди няколко години холандската полиция нахлула по сигнал в малък апартамент в Амстердам. Заподозреният бил истински професионалист, опитен престъпник с дълъг опит в кражбата на съвременни картини, част от които намерили скрити в стените. Стрували милиони. Старите му отпечатъци не съответствали напълно на новите. Но понеже го заловили заедно с откраднатите картини, той решил да сключи сделка и проговорил. Разкрил, че в Аржентина има пластичен хирург, който работи без разрешително, но е известен в престъпния свят като човека, при когото отиваш, ако ти трябва ново лице или пресни белези. Освен това умеел да променя папиларните линии на пръстите. Просто за забавление напишете в търсачката „промяна на пръстов отпечатък“. Ако се поразровите повече, ще попаднете на реклами за такова нещо. Всъщност промяната на пръстовите отпечатъци не е незаконна.

— Както не е незаконно да си направя фейслифтинг, нали? — каза Лейси.

— Защо ви е? — попита шерифът с усмивка.

— Така или иначе, с течение на времето това се оказва възможно — продължи Нейпиър. — Търпелив ли е вашият заподозрян?

— Изключително — отговори Дарън.

— Подозираме, че действа повече от двайсет години — добави Лейси.

— Повече от двайсет?

— Да. Върно и Дънуди вероятно не са единствените му жертви.

Ченгетата преглътнаха тази информация с още кафе.

— А има ли пари за подобна операция? — попита Нейпиър.

Лейси и Дарън кимнаха.

— Допускам, че за такъв дълъг период може да е променил и десетте си отпечатъка — каза Лейси.

— Значи е много целенасочен — отбеляза Блек.

— Целенасочен, решителен и страшно интелигентен.

Още кафе, още объркани мисли. Възможно ли беше това да се окаже големият им пробив след толкова много задънени улици?

— Наистина не проумявам — каза шерифът. — Ако е толкова умен, защо не е изхвърлил телефоните в някоя река или езеро? Защо са тия тъпи номера с пощенската кутия и адреса на дъщеря ми? Сигурно е знаел, че ще проследим телефоните и ще ги намерим за броени часове. Случило се е в петък. Няма начин два смартфона да останат неоткрити до понеделник.

— Не съм сигурна, че някога ще разберем какво го мотивира, нито как разсъждава — отговори Лейси.

— Доста глупаво, ако ме питате.

— Той допуска грешки — каза Нейпиър. — Майк Дънуди за малко да го спипа на местопрестъплението. По-късно са забелязали пикапа му до пощата, където е оставил телефоните. Освен това една от ръкавиците му сигурно е паднала или се е скъсала, така че сега имаме отпечатък от палеца му.

— Да, имаме — потвърди шерифът, — въпросът е какво да правим с него. Следващата стъпка се подразбира: трябва да снемем отпечатъци от вашия заподозрян. В играта сме, ако съвпадат.

— Какви са шансовете да му снемем отпечатъци? — попита Нейпиър.

Лейси се извърна към Дарън с празен поглед, но той поклати глава, защото също нямаше отговор.

— Заповед за обиск? — попита шерифът.

— На какво основание? — попита Лейси. — Поне за момента няма причина. Нашият заподозрян е съдия, който е наясно с правомощията на разследващите органи. Невъзможно е да убедим друг съдия да издаде заповед за обиск.

— Значи те ще го закрилят, така ли?

— Не, но ще поискат повече от онова, с което разполагаме в момента.

— Ще ни съобщите ли името му?

— Още не. Скоро ще ви го разкрия, но в момента не мога да кажа нищо повече.

Шериф Блек скръсти ръце пред гърдите си и я изгледа гневно. Нейпиър въздъхна разочаровано.

— Уверявам ви, че сме от един отбор — каза Лейси.

Ченгетата едва успяха да запазят спокойствие. Накрая Нейпиър промърмори:

— Боя се, че не ви разбирам.

Лейси се усмихна и обясни:

— Вижте, имаме източник, който дойде и ни информира за случая. Той знае много повече от нас, но живее в страх от години. Обещахме му, че ще действаме, както той поиска. Засега мога да ви кажа само толкова. Трябва да сме страшно предпазливи.

— И какво ще правим?

— Ще чакаме. Щом приключим разследването си, ще се срещнем отново.

— Хайде да изясним нещо. Имате безспорен заподозрян за двойно убийство, макар да твърдите, че не разследвате убийства. И той е действащ съдия във Флорида, който е извършил и други престъпления, нали така?

— Точно така, но не бих го определила като безспорен заподозрян. До днес не разполагахме с веществени доказателства за неговото участие в каквото и да е престъпление. Все още има вероятност извършителят да се окаже друг. Може частичният отпечатък да не съвпадне, нали?

— Да проверим.

— Ще проверим, но не веднага.

Срещата приключи с хладни ръкостискания и насилени усмивки.

Лейтенант Олер от щатската полиция на Флорида се обади с очакваната новина, че пликът не им е разкрил нищо интересно. Свалили два отпечатъка, които се оказали на пощальона.