Светлина в пукнатините

ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Телефонът събуди Силвен Франкьор и той сграбчи слушалката още преди да чуе второто позвъняване.

— Какво има? — попита. Вниманието му веднага се изостри.

— Сър, обажда се Шарпантие. Регистриран е пробив.

Франкьор се надигна на лакът и направи знак на жена си да заспива.

— Какво означава това?

— Наблюдавам активността в мрежата. Някой е отворил един от файловете с ограничен достъп.

Франкьор светна лампата, сложи си очилата и погледна часовника на нощното шкафче. Ярките червени цифри показваха 5.43. Главният комисар седна в леглото.

— Колко е сериозно?

— Не зная. Може и да не представлява заплаха. Както ми беше наредено, обадих се на инспектор Тесие, а той ми каза да позвъня на вас.

— Добре. Сега ми обяснете какво сте видели.

— Ами сложно е.

— Опитайте.

Шарпантие се изненада колко заплашително можеше да звучи една-единствена дума. Опита се. Даде най-доброто от себе си.

— Ами защитната стена не показва, че се касае за неупълномощена връзка, но…

— Но?

— Някой е отворил файла и не съм сигурен кой е. От вътрешната мрежа е, значи този човек има кодове за достъп. Вероятно е някой от отдела, но няма как да сме сигурни.

— Да не би да ми казвате, че не знаете дали става дума за пробив?

— Казвам, че има пробив, но не знаем дали е външен човек, или някой от нашите. Нещо като алармите по къщите. В началото е трудно да се каже дали ги е задействал крадец, или енот.

— Енот? Нима сравнявате най-съвременното оборудване за милиони долари, от което е изградена системата за сигурност на Sûretè, с обикновена домашна аларма?

— Съжалявам, сър. Именно защото системата е модерна, успяхме да засечем този пробив. Повечето системи и програми нямаше да го отчетат. Но нашата е толкова чувствителна, че понякога откриваме неща, на които може и да не обръщаме внимание. Не представляват заплаха.

— Като енотите?

— Точно така — отвърна полицаят, но явно вече съжаляваше, че е направил такова сравнение. При Тесие бе подействало, но главен комисар Франкьор бе съвсем друга порода звяр. — А ако става дума за натрапник, все още не можем да кажем дали е влязъл с определена цел, или е просто някой хакер, който иска да причинява поразии. Възможно е дори да е някой, който е влязъл по погрешка. Работим по въпроса.

— По погрешка?

Инсталирали бяха системата миналата година. Ангажираха най-добрите софтуерни дизайнери и интернет архитекти, за да създадат система, чиято защита не може да бъде преодоляна. А сега този служител му казваше, че някакъв идиот може да е влязъл по погрешка?

— Случва се по-често, отколкото човек може да си представи — отбеляза Шарпантие с нещастен тон. — Не мисля, че е нещо сериозно, но засега за всеки случай приемаме, че може да е. А и файлът, който са отворили, не изглежда чак толкова важен.

— Кой е файлът? — попита Франкьор.

— Нещо, свързано с графика на ремонтните дейности по автомагистрала 20.

Франкьор впери поглед в завесите, дръпнати пред прозореца на спалнята му. Студеният въздух, който нахлуваше в стаята отвън, леко ги раздвижваше.

Файлът изглеждаше незначителен, сякаш нямаше никаква връзка с нещо, което би представлявало заплаха за техния план. Но Франкьор познаваше този файл. Знаеше какво има в него. А някой го бе намерил и си вреше носа в него.

— Проверете случая — нареди главният комисар — и ми се обадете отново.

— Да, сър.

— Какво има? — попита мадам Франкьор, когато съпругът й стана от леглото и тръгна към банята.

— Нищо, дребен проблем в службата. Заспивай.

— А ти ще си легнеш ли пак?

— По-скоро не — отвърна Франкьор. — Така и така се събудих, а и алармата щеше да звънне скоро.

Но алармите за главен комисар Франкьор вече звъняха.

— Забелязаха ни — каза Жером. — Задействах аларма ето тук.

— Къде? — попита Гамаш и придърпа стола си по-близо.

Жером му показа.

— Файл с ремонтни графици? — изненада се Гамаш и се обърна към Терез. — Защо в Sûretè се съхраняват файлове за пътни ремонти, и то с ограничен достъп?

— Не виждам причина. Това не е в нашата юрисдикция. Пътищата — да, но не и ремонтите им. А и няма защо да са засекретени.

— Сигурно вече ни търсят — обади се Никол. Гласът й бе спокоен. Просто съобщаваше факт.

— Очакваше се — рече Жером също толкова спокойно.

На неговия монитор се виждаха файлове, които се отваряха и затваряха. Появяваха се и изчезваха.

— Спрете да пишете — каза Никол.

Жером вдигна ръце от клавиатурата и пръстите му застинаха над нея.

Гамаш се втренчи в монитора. Почти виждаше редове код, които изникваха, растяха, а след това се свиваха.

— Вас засякоха ли ви? — обърна се Жером към Никол.

— Не, аз съм в друг файл. Също има нещо общо с ремонти, но е стар. Едва ли е важен.

— Почакайте — каза Гамаш и придърпа стола си по-близо до нейния монитор. — Покажете ми го.

— Сър, пак ви се обажда Шарпантие.

— Oui — отвърна Франкьор. Взел си бе душ, беше се облякъл и тъкмо тръгваше към работното си място. Часът бе малко след шест.

— Фалшива тревога.

— Сигурен ли сте?

— Напълно. Огледах добре. Направих най-различни проверки и не открих неупълномощен достъп до мрежата ни. Сравнително често се случва, както вече ви казах. Дух в машината. Съжалявам, че ви обезпокоих.

— Постъпихте правилно. — Въпреки че изпита облекчение, Франкьор все още не се бе отпуснал напълно. — Нека още служители се включат в наблюдението.

— Следващата смяна застъпва в осем…

— Веднага. — Тонът на главния комисар бе остър и Шарпантие откликна незабавно.

— Да, сър.

Франкьор затвори и набра номера на Тесие.

— Това са доклади от различни смени — зачете се Гамаш — на компания на име "Акведукт". Отпреди трийсет години са. Защо ги разглеждате?

— Вървях по следата. В един от другите файлове изскочи някакво име и го проследих дотук.

— Кое име? — попита Гамаш.

— Пиер Арно.

— Покажете ми. — Гамаш се наведе напред, а Никол започна да превърта файла надолу. Главният инспектор си сложи очилата и се загледа в страниците. Имаше много имена. Това явно бяха работни разписания, отчети за състоянието на почвата и някакви неща, които се наричаха "товари". — Не го виждам.

— И аз не го видях — призна Никол. — Но е свързано с този файл.

— Може да е друг Пиер Арно — обади се Жером от бюрото си. — Името е сравнително често срещано.

Гамаш изхъмка, за да даде знак, че е чул приятеля си, но вниманието му бе изцяло насочено към файла. Не се споменаваше никакъв Арно.

— Как е възможно името да е свързано с този файл, но да не се появява в него? — попита Гамаш.

— Може да е скрито — рече Никол. — Или да има странична връзка. Например вашето име може да е свързано с файл, в който става въпрос за оплешивяване или за анасонови лулички.

Гамаш хвърли кос поглед към Жером, който едва се сдържаше да не се разсмее.

Въпреки това разбра. Не беше нужно името на Арно да се споменава във файла, за да бъде по някакъв начин свързано с него. Някъде съществуваше такава връзка.

— Продължавайте — каза главният инспектор и се изправи.

— Шарпантие е отличен специалист — увери Тесие началника си по телефона. Младият инспектор също вече беше облечен и готов да тръгва за работа. Докато си обуваше чорапите, осъзна, че когато дойдеше време да ги свали вечерта, всичко щеше да се е променило. Неговият свят. Светът като цяло. И най-вече Квебек. — Ако казва, че няма заплаха, значи е така.

— Не. — Главният комисар искаше да бъде уверен, да бъде спокоен. Но не беше. — Нещо не е наред. Обади се на Ламбер. Извикай я да дойде.

— Да, сър.

Тесие затвори и набра номера на главен инспектор Ламбер, която оглавяваше отдел "Киберпрестъпления".

Гамаш разбута жарта с нова цепеница, за да освободи място, след това пъхна дървото в печката и затвори чугунения капак.

— Полицай Никол — проговори главният инспектор след няколко секунди, — бихте ли проверили тази компания?

— Коя компания?

— "Акведукт" — Гамаш се приближи до бюрото на младата жена. — Компанията, на която попаднахте, докато проследявахте името на Пиер Арно.

— Но името му така и не се появи в този файл. Сигурно е бил друг Арно или случаен контакт. Нещо несъществено.

— Може би, но все пак моля да потърсите информация за "Акведукт".

Гамаш се бе надвесил над рамото на Никол, опрял една ръка на бюрото, а другата — на облегалката на стола й.

Полицайката изпуфтя. Изображението на екрана й изчезна. След няколко щраквания с мишката на монитора изскочиха снимки на стари римски мостове и водоснабдителни системи, Акведукти.

— Доволен ли сте? — попита Никол.

— Превъртете надолу — настоя Гамаш и се загледа в списъка с резултати, които съдържаха името "Акведукт".

Имаше някаква фирма, която се занимаваше с проучвания в сферата на устойчивото развитие. Имаше състав с такова име.

Прехвърлиха няколко страници, а информацията нататък беше все по-слабо свързана с търсената компания.

— Може ли вече да продължа? — попита Никол с досада, отегчена от аматьорите около себе си.

Гамаш се взираше в екрана и все така изпитваше безпокойство. Въпреки това кимна.

Всички служители от смяната бяха извикани по-рано и пред бюрата и мониторите в отдел "Киберпрестъпления" вече нямаше нито едно празно място.

— Госпожо — обърна се Шарпантие към шефа си, — това беше призрак. Виждал съм хиляди, вие също. Огледах внимателно, за да се уверя. Пуснах всички проверки за сигурност. Нищо.

Ламбер отмести очи от началника на смяната и се извърна към главния комисар.

За разлика от Шарпантие, главен инспектор Ламбер осъзнаваше колко критични ще бъдат следващите няколко часа. Файъруоловете, защитите, софтуерните програми, в чието създаване самата тя бе участвала, трябваше да бъдат непробиваеми. Такива и бяха.

Но загрижеността на Франкьор се бе прехвърлила върху нея. Сега и тя си задаваше въпроси.

— Лично ще се уверя, сър — обеща тя на Франкьор. Главният комисар впери очи в нейните и ги държа толкова дълго и настойчиво, че Тесие и Шарпантие се спогледаха.

Накрая Франкьор кимна.

— Искам хората ви не просто да стоят на пост, разбирате ли? Искам да започнат търсене.

— Какво да търсят? — попита Шарпантие с раздразнение.

— Натрапници — сряза го Франкьор. — Искам да издирите този, който е задействал алармата. Ако има някой, който се опитва да проникне, искам да го намерите, независимо дали е енот, призрак, или армия от зомбита. Ясно ли е?

— Ясно, сър — отговори Шарпантие.

Гамаш отново изникна зад рамото на Никол.

— Направих грешка — изрече точно до ухото й.

— Каква?

Полицайката не го погледна, а остана съсредоточена върху заниманието си.

— Самата вие казахте, че файлът е стар. Това означава, че "Акведукт" е стара компания. Може би вече не съществува. Можете ли да я потърсите в архивите?

— Ако не съществува, от какво значение е тогава? — попита Никол. — Стар файл, стара компания, стари новини.

— Старите грехове хвърлят дълги сенки — рече Гамаш. — А тук става дума за един стар грях.

— Пак някакви шибани цитати — изломоти Никол едва чуто. — Какво пък трябва да означава това?

— Означава, че ако преди три десетилетия е започнало нещо малко, може вече да се е разраснало — каза главният инспектор, като не гледаше към младата полицайка, а четеше изписаното на екрана. — И да се е превърнало в нещо…

Премести очи върху лицето на Никол, което изглеждаше унило и потиснато.

— … голямо — завърши изречението си Гамаш. Но всъщност му бе дошло наум да каже "чудовищно".

— Намерихме сянката — рече детективът, като отново се загледа в екрана, — сега е ред на греха.

— Пак не разбирам — измърмори Никол, но главният инспектор подозираше, че не е така. Полицай Ивет Никол знаеше много за старите грехове. И дългите сенки. — Ще ми трябват няколко минути — предупреди младата жена.

Гамаш отиде при комисар Брюнел, която стоеше до прозореца и наблюдаваше съпруга си, но видимо много й се искаше да наднича над рамото му.

— Как е Жером?

— Добре, предполагам — рече Терез. — Струва ми се, че когато задейства онази аларма, това доста го разклати. Случи се по-рано, отколкото той очакваше. Но се стегна и продължи.

Гамаш погледна двамата, които седяха пред компютрите. Наближаваше седем и половина сутринта. Започнали бяха преди шест часа.

Приближи се към Жером и го попита:

— Не би ли искал да се поразтъпчеш?

Доктор Брюнел не отговори веднага. Взираше се в монитора пред себе си, а очите му проследяваха един ред код.

— Merci, Арман. След няколко минути — отвърна Жером разсеяно.

— Намерих я — обади се Никол. — "Ле Сервиз Акведукт" — прочете, а Гамаш и Терез се приближиха и надникнаха над рамото й. — Оказахте се прав. Това е стара компания. Изглежда, е фалирала.

— С какво се е занимавала?

— Май основно с проектантство — отвърна младата жена.

— Пътища? — попита Терез, като си мислеше за алармата, която Жером бе задействал. Ремонтните графици за магистралата.

Настъпи кратко мълчание, докато Никол търсеше още информация.

— Не, изглежда, са проектирали канализацията предимно в отдалечени райони. Това е било по времето, когато правителството отделяше пари, за да се пречистят отпадните води, които се изливаха в реките.

— Пречиствателни станции — предположи Гамаш.

— Нещо подобно, да — кимна Никол и продължи да се взира в екрана. — Но вижте това — посочи тя някакъв репортаж. — Смяна на правителството. Кранчето е спряло и компанията е фалирала. Край.

— Чакайте! — извика Жером рязко от съседното бюро. — Спрете да правите това, което правите в момента.

Гамаш и Терез застинаха, като че ли движенията им щяха да ги издадат. След миг Гамаш се приближи към Жером.

— Какво има?

— Започнали са търсене — отвърна доктор Брюнел. — Вече не просто пазят файловете, а активно ни търсят.

— Да не сме задействали още някоя аларма? — попита Терез.

— Не и доколкото ми е известно — рече Жером и хвърли поглед към Никол. След като провери на своя компютър, тя поклати глава отрицателно.

Доктор Брюнел отново се обърна към монитора си и се вгледа в него. Пухкавите му ръце стояха над клавиатурата, готови да се впуснат върху нея, ако се наложеше.

— Използват нова програма, която не съм виждал.

Никой не мърдаше.

Гамаш се взираше в екрана и едва ли не очакваше да види дух, който изпълзява от ъгъла му. Хваща парчета от текст, файлове и документи, повдига ги и поглежда отдолу. Търси.

Затаи дъх. Не смееше да се движи. За всеки случай. Знаеше, че е нелогично, но не искаше да рискува.

— Няма да ни намерят — обади се Никол, а Гамаш се възхити на напереността й. Изрекла бе тези думи шепнешком и детективът се радваше, че е така. Едно бе да си наперен, но ако се криеш, първото правило бе да стоиш тихо и неподвижно. А Гамаш не хранеше илюзии. Точно това правеха те — криеха се.

Като че ли Жил също усети, че става нещо. Безшумно наклони стола си напред и стъпи на земята, но остана на мястото си, за да пази вратата, сякаш преследвачите им щяха да нахлуят през нея.

— Знаят ли, че сме проникнали в системата им? — попита Терез.

Жером не й отговори.

— Жером — повтори възрастната дама. Снижила бе гласа си до настойчив, съскащ шепот. — Отговори ми.

— Сигурен съм, че са забелязали сигнатурата ни.

— Какво означава това? — попита Гамаш.

— Означава, че вероятно знаят, че се случва нещо — каза Никол. — Криптирането ще издържи.

Но за първи път думите й прозвучаха неуверено, сякаш говореше на себе си. Убеждаваше сама себе си.

Гамаш вече разбираше. Ловецът и хрътките му душеха. Попаднали бяха на следа и се опитваха да осъзнаят с какво си имат работа. Ако не им се бе сторило.

— От другата страна не е просто някое хакерче — отбеляза Жером. — Не е някое нетърпеливо хлапе, а опитен следовател.

— И какво ще правим сега? — попита Терез Брюнел.

— Ами не може просто да си седим — рече съпругът й и се обърна към Никол: — Наистина ли смятате, че криптирането ви все още ни прикрива?

Младата жена отвори уста, но доктор Брюнел я спря с жест? Нагледал се бе на нахакани млади специализанти по време на визитациите в болницата и с лекота разпознаваше хората, които предпочитат тлъстите лъжи пред нелицеприятната истина.

— Отговорете ми честно — предупреди я, без да отмества очи от пребледнялото й лице.

— Не знам — призна Никол. — Но защо пък да не вярваме, че ни прикрива?

Жером се изсмя и стана от стола. Обърна се към жена си:

— В такъв случай отговорът на твоя въпрос е, че криптирането е издържало и всичко е наред.

— Тя не каза такова нещо — възрази Терез и последва съпруга си до печката, откъдето той взе кафеварката.

— Не каза — съгласи се Жером и си наля чаша кафе. — Но Никол е права. По-добре да вярваме, че е така. Това нищо не променя. А и в крайна сметка те нямат представа какво търсим, дори да са разбрали, че сме в системата. Няма страшно.

Гамаш застана зад стола на Никол.

— Сигурно сте изморена. Защо не си починете и вие? Идете да си наплискате лицето с вода.

Младата жена не отговори. Главният инспектор се взря в нея по-внимателно.

Очите й се бяха разширили.

— Какво има? — попита я.

— О, merde — промълви Никол. — О, merde!

— Какво?

Гамаш погледна към монитора. На екрана се бе появило съобщение с големи букви: "Неразрешен достъп".

— Засекли са ни.