Светлина в пукнатините

БЛАГОДАРНОСТИ

Като всичките ми книги и "Светлина в пукнатините" нямаше да съществува, ако не беше помощта и подкрепата на съпруга ми Майкъл. Няма Майкъл, няма книги. Такава е простата истина. Дължа му благодарност до края на този живот, че и в следващия.

Всъщност много хора ми помогнаха за тази доста сложна книга. С приятелката ми Сюзън Маккензи прекарахме два дни в "Хови Манър" на брега на езеро в Квебек и си спретнахме една истинска журналистическа "оперативка" — разменяхме си идеи, размисли, връзки. Нахвърляхме всякакви идеи — някои бяха твърде шантави, а други — твърде нормални и безобидни. Взимахме ги, разглеждахме всяка, изваждахме най-доброто и градихме върху него. Когато попаднеш на човек, който е добър в това, сякаш се случва вълшебство. Но е нужна съзидателна и конструктивна нагласа. Не става с търсене на недостатъци, а трябва да се гледа за скритите съкровища и да се разпознава къде има потенциал за още по-добра идея. Нужно е да се изслушва внимателно и е уважение. Сюзън е способна на всичко това. С нея сме страхотен екип и тя помогна настоящата книга да стане в пъти по-добра.

За много от техническите въпроси ми помогнаха Каси Галанте, Жан-Мари Хъдсън, Пол Хокман и Дени Дюфур. Merci, millefois[94].

Асистентката ми Лиз Пейдж няма цена. Тя е от първите читатели на ръкописите ми и сред верните ми почитатели. Труди се неуморно и с много фантазия. Зная, че книгите и кариерата ми нямаше да стигнат дотук, ако не беше Лиз. А и определено нямаше да са толкова забавни!

Брат ми Дъг също чете моите ръкописи, критикува ме грижовно и ми дава забележителна подкрепа. Знаете, че ако кариерата ви е изпълнена с благословии, след известно време става трудно да се обаждате на приятели, за да споделите поредната добра новина. Несъмнено приятелите ми се радват за мен, но има опасност всичко това да се превърне в нещо, което изглежда като (и всъщност е) едно голямо перчене. И все пак, когато ми се случи нещо прекрасно, искам да споделя с някого. Тогава се обаждам на Дъг. Този човек винаги се радва за мен (или поне е достатъчно любезен да не ми казва да млъкна и да се разкарам).

Линда Лаял създаде моя уеб сайт и го поддържа заедно с бюлетина, който разпращаме по електронната поща. Тя отделя часове наред, за да може Гамаш и останалите герои от поредицата да бъдат достойно представени в интернет. Благодаря ти, Линда!

Моите агентки — Тереза Крие и Патриша Мусбругер — превеждат книгите за Гамаш през нерядко каменистия и силно непредсказуем пейзаж, какъвто е съвременният издателски бизнес. Те са уверени и смели, а и мъдро избират битките си… а това ми позволява да се концентрирам върху единствената си истинска работа. Да напиша книга, с която мога да се гордея.

Нямам деца. Книгите за Гамаш не са дреболия в моя живот. Не ги пиша просто за развлечение, нито са ми дойни крави. Тези книги са моята сбъдната мечта. Моето наследство. Моето потомство. Ценни са за мен, затова съм ги поверила в ръцете на прекрасните хора в "Минотор Букс" и "Сейнт Мартинс Прес". Сред тях е Хоуп Делън, дългогодишна моя редакторка и приятелка, която винаги успява да направи книгите още по-добри. Андрю Мартин е издателят, който взе едно книжле, чието действие се развива в малко квебекско селце, и го отведе до класацията на най-продаваните книги на "Ню Йорк Таймс". Сара Мелник, издателката ми в "Минотор", познава поредицата, познава и мен и винаги е била яростен и убедителен поддръжник на главен инспектор Гамаш.

Благодаря ви!

Благодарности и на Джейми Броудхърст, Дан Уагстаф и хората от "Рейнкоуст Букс" в Канада, заради които Гамаш стигна до класацията за бестселъри в родната ми страна. Много вълнуващо!

Благодаря и на Дейвид Шели, издателя от "Литъл, Браун" във Великобритания, за това, че пое поредицата. Знам, че с него книгите ми са в добри ръце.

Накрая бих искала да изкажа благодарности към Ленард Коен. Тази книга е озаглавена с откъс от неговото стихотворение (песен), което се казва "Химн":

За пръв път използвах този куплет във втория си роман^[95]. Когато се свързах с Ленард Коен, за да поискам разрешение и да разбера колко ще ми струва, той ми отговори чрез агента си, че ще ми преотстъпи правото да го ползвам безплатно.

Безплатно.

Плащала съм сериозни суми за други откъси от поетични творби и смятам, че това е съвсем в реда на нещата. Очаквах и този път да платя, особено като се има предвид, че по онова време, преди шест години, доверен член от екипа на г-н Коен бе откраднал почти всичките му спестявания.

Вместо да поиска хиляди долари, г-н Коен ми подари стиховете си.

Дори не мога да си представя с колко светлина е изпълнен този човек.

А сега вие държите в ръцете си моето несъвършено творение. Написах го с много любов, благодарност и със съзнанието, че съм голяма късметлийка.