Забравените

10

— Не мърдай!

Заповедта дойде от жената.

Пулър се подчини.

— Ръцете на главата! — добави партньорът й.

— Да не мърдам или да си сложа ръцете на главата? — попита Пулър. — Не мога да направя и двете, а не искам да бъда гръмнат погрешка.

Униформените се приближиха. Единият отляво, другият отдясно.

Пулър забеляза, че жената гледа ръцете му, докато мъжът беше заковал очи в неговите. Жената беше права. Той не можеше да убива с очи, но в замяна на това беше в състояние за част от секундата да извади оръжие и да натисне спусъка. Без очите му изобщо да помръднат.

— Ръцете на тила с преплетени пръсти! — заповяда тя. — После лягаш по корем с разтворени крака и лице към земята!

— Отзад на колана имам М11 в кобур — каза Пулър. — А документите и служебната ми значка са в предния джоб на панталоните ми.

Ченгетата допуснаха грешката да се спогледат. Пулър спокойно би могъл да ги гръмне през двете секунди, които им бяха необходими за това. Но той се сдържа, давайки им шанс да доживеят залеза.

— Какво, по дяволите, е М11? — попита мъжът.

— Армейската версия на „Зиг Р228“ — каза жената, изпреварвайки отговора на Пулър.

Той я огледа с нов интерес. Беше висока около метър и седемдесет, с прибрана на тила руса коса. Стройна стегната фигура, сигурни движения на танцьорка, здрави ръце.

— Ако ми разрешите бавно да бръкна в джоба си, ще ви покажа значката и личните си документи — добави той.

Този път жената не погледна партньора си.

— Коя част? — попита тя.

— Седемстотин и първи отряд, Куонтико, Вирджиния — бързо отвърна той.

— ОКР или ВП?

— ОКР. На длъжност СС.

Тя изпревари въпроса на партньора си и преведе:

— Старши следовател.

— Била си в армията? — погледна я с любопитство Пулър.

— Не аз, брат ми.

— Мога ли да извадя документите си? — попита той.

— Много бавно — предупреди мъжът и пръстите му се стегнаха около ръкохватката.

Погрешен ход, помисли си Пулър. Стискането на оръжието увеличава с над трийсет процента шансовете за грешка. Но в момента не му беше до изчисления, защото имаше реална опасност този тип да го гръмне, без да иска.

— Само с два пръста! — добави жената. — Другата си ръка дръж на главата. — Гласът й беше твърд и спокоен. Това му хареса. За разлика от своя партньор тя отлично владееше нервите си.

Пулър извади с два пръста документите си. Най-напред служебната карта, а след това значката. Едноокият орел на ОКР върху значката не можеше да се сбърка.

Двете ченгета се приближиха достатъчно, за да поемат документите. Това стори жената, докато мъжът продължаваше да го държи на мушка. Лично той би предпочел да бъде обратното, защото мъжът беше достатъчно скован и объркан, за да натисне спусъка погрешка.

Тя вдигна очи, сравнявайки снимката с оригинала.

— Добре — рече. — А сега ще прибера оръжието ти, докато изясним нещата.

— Кобурът е отзад на колана ми.

Тя го заобиколи, а партньорът й продължаваше да се цели в него.

Ръцете й ловко опипаха крачолите му. После Пулър усети как повдигат ризата му и измъкват пистолета. Секунда по-късно тя отново се изправи пред него, хванала оръжието му с два пръста за дулото.

— Получихме сигнал за незаконно проникване — поясни тя. — Какво търсиш тук?

— Това е домът на леля ми Бетси Саймън — отговори той. — Дойдох да я видя. Никой не ми отвори и реших да мина отзад.

— Доста път си бил, чак от Вирджиния — промърмори партньорът й и продължи да държи пистолета си насочен в главата на Пулър.

— Накарай го да прибере пищова — подхвърли Пулър, обръщайки се към жената. — Иначе като нищо ще стане някоя беля.

— Свободно, Бари — изкомандва тя. — Документите му са автентични и вече няма оръжие… Джон Пулър значи — промърмори тя. — А Бетси Саймън е твоя леля?

Той кимна и присви очи в опит да разчете служебния бадж на униформата й, но слънцето му попречи.

— А вие сте?

— Полицай Ландри — отвърна тя и му върна документите. — Черил Ландри. А партньорът ми е полицай Бари Хупър.

— Случайно да имате представа къде може да е леля ми?

Ландри хвърли нервен поглед към колегата си, който не убягна от вниманието на Пулър.

— Отзад се натъкнах на някои интересни неща — бързо добави той. — Да не й се е случило нещо?

— Защо мислиш така? — подозрително го изгледа тя.

— Доста странни следи около фонтана и по тревата наоколо. Сякаш някой е използвал носилка. Предполагам, че с нея е пренесен човек. Може би леля ми?

— Бяхме първите, които се отзоваха — тихо отвърна Ландри.

— На какво?

— Жената, която живее тук, се е удавила в малкия басейн отзад — побърза да обясни Хупър.

Партньорката му сбърчи вежди, погледна го укорително и промърмори:

— Съжалявам, агент Пулър. По всичко личи, че е било нещастен случай.

Пулър мълчеше, опитвайки се да смели неочакваната новина. От една страна, не беше изненадан, но от друга, му се искаше да не е разбрал правилно и жертвата да се окаже друга жена, а не собствената му леля.

— Ще ми обясните ли какво се е случило? — попита той.

— В момента реагираме на подаден сигнал за незаконно проникване, а нарушителят си ти! — сопнато отвърна Хупър. — Нямаме никакво намерение да си бъбрим с теб. Отдавна трябваше да ти щракнем белезниците и да ти прочетем правата!

— Той е прав — добави Ландри, гледайки го право в очите. — Изобщо не знаем дали Бетси Саймън, в чиято къща те заварихме, наистина е била твоя леля.

— В джобчето на ризата ми има снимка — отвърна Пулър. — Взех я от дневната й.

Ландри измъкна снимката и я разгледа.

— Направена е преди доста години — поясни Пулър. — Но ако някога сте виждали леля ми, със сигурност ще признаете, че не се е променила много. Самият аз съм си горе-долу същият — разбира се, с няколко бръчки повече. А на гърба са изписани имената ни.

Ландри погледна гърба на снимката и я подаде на Хупър.

— Това е той, Бари — промърмори тя.

— Все още не съм сигурен в нищо — мрачно отвърна партньорът й.

Пулър прибра снимката и сви рамене.

— Ами тогава да вървим в участъка и да изясним нещата. И без това възнамерявах да се отбия там, след като приключа с огледа.

— Вече ти казах, че старата дама е паднала във фонтана и се е удавила — изръмжа дебелото ченге. — Сто процента нещастен случай.

— Потвърден от съдебния лекар? — подхвърли Пулър.

— Още не знаем — поклати глава Ландри. — Но резултатите от аутопсията съвсем скоро ще бъдат готови.

— Било е нещастен случай — държеше на своето Хупър. — Жената е паднала във фонтана и се е удавила. Направихме много подробен оглед.

— Непрекъснато повтаряш едно и също — изгледа го Пулър. — Може би за да убедиш сам себе си, че е истина, а?

— Наистина прилича на нещастен случай, агент Пулър — обади се Ландри в очевиден опит да защити колегата си. — Разбирам, че е трудно да се приеме подобна трагедия, но се случват и такива неща. Особено с възрастни хора.

— Флорида е пълна с такива — добави Хупър. — Всеки ден мрат като мухи.

Пулър се обърна да го погледне, а след това направи крачка към него, сякаш за да подчертае разликата във височината помежду им.

— Не е така — рече.

— Какво не е така? — объркано го изгледа Хупър.

— Имам предвид сравнението с мухите. За твоя информация ще добавя, че в двайсет и пет процента от случаите аутопсиите показват различни причини за смъртта от тези, които се струват очевидни на всички.

— По-добре да тръгваме към участъка — примирително се обади Ландри. — Там ще изясним всичко.

— С вас ли ще пътувам, или да ви следвам с моята кола? — попита Пулър.

— Нямаш друг избор, освен да използваш патрулката — отсече Хупър, изпреварвайки партньорката си. — Окован с белезници и с прочетени права.

— Наистина ли ще ме арестувате?

— А ти не проникна ли с взлом в тази къща? — раздразнено реагира дебелото ченге.

— Влязох да проверя какво става с леля ми.

— А защо не се обади в полицията, след като си бил толкова загрижен? — засече го Ландри. — Щеше да бъдеш надлежно информиран.

— Може би имаш право, но аз просто не работя по този начин.

— Това означава ли, че армията си позволява лукса да оставя хората си да правят каквото си искат? — изръмжа Хупър. — Нищо чудно, че ни съсипват от данъци!

— Дори армията признава правото на отпуск на своите служители, полицай Хупър — не му остана длъжен Пулър.

— Колата ти остава тук — отсече Ландри. — Ще пътуваш в нашата, но без белезници и без четене на правата.

— Благодаря — кимна Пулър, но не пропусна да отбележи мрачния поглед на жената към колегата й.

— Това обаче ще се промени на мига, ако се окаже, че историята ти не се връзва — хладно го предупреди тя.

— Напълно справедливо — кимна той. — Но след като се уверите в моята легитимност, ще искам да видя тялото на леля ми. — След тези думи тръгна към патрулката и подхвърли през рамо: — Хайде, да вървим.

Двойката полицаи бавно го последваха.