Забравените

77

Опитваше да се държи на максимално разстояние, но без да го губи от погледа си.

Нещо доста трудно, защото фарове по това време на нощта и на това уединено място положително щяха да направят опасно подозрителни онези типове в камиона.

Карсън или зяпаше в стоповете пред тях, или се извръщаше към Пулър и начумерено изучаваше лицето му.

— Все още не разбирам тактиката ти — каза тя. — Ако за такова нещо не викаш полиция, за какво изобщо би могъл да се обърнеш към тях?

Пулър не отговори. Очите му останаха приковани в камиона, който бавно преодоляваше завоите на черния път, ограден с дървета. Все едно че бяха в гора. Близкият океан напомняше за себе си единствено с лекия полъх на соления вятър.

— Добре планирана операция — обади се най-сетне той. — Отдалечено място, посред нощ. Докарват ги по вода и ги прехвърлят в камиона.

— Е, и?

— Според теб от колко време го вършат?

— Нямам идея.

— Да речем, три-четири пъти седмично? А може би седем дни в седмицата?

— Едва ли. Ние просто извадихме късмет.

— Никой не вади чак толкова голям късмет.

— Накъде биеш?

— Може би леля ми или семейство Стороу са станали свидетели на операцията.

— Може би.

— Леля ми беше съвестна гражданка, Стороу — също. Истинска опора на обществото.

— Допускам, че са били такива — кимна Карсън.

— Мислиш ли, че тези солидни възрастни граждани не са се обърнали към полицията, ако са видели това, което видяхме ние?

Карсън понечи да отговори, после спря.

— Искаш да кажеш, че са съобщили в полицията, но не е последвало нищо?

— По-скоро е последвало. Избили са ги.

— Допускаш, че полицията също е в играта?

— Не виждам как може да се провежда подобна операция, дори и само веднъж седмично, без подкрепата на ченгетата. Достатъчно е патрулът да зърне светлинка в морето, да се натъкне на камиона или просто да се разходи по брега.

— А те са се подсигурили, така ли?

— Току-що видяхме четири гумени лодки, които не могат да пътуват надалече. Това означава, че са ги спуснали от по-голям съд, закотвен някъде наблизо. Преброих осемдесет души, които слязоха от тях и в момента са затворени в онзи камион. Тук става въпрос за сериозно оборудване, финанси и жива сила. Следователно и печалбата е голяма.

— Голяма, колкото от търговията с дрога и оръжие, както спомена преди малко?

— Тук говорим за живи хора, генерале. Никаква дрога, никакво оръжие.

— А може би ги използват за мулета?

— Вероятно — кимна Пулър. — Но присъствието на млади жени говори за проституция, а на здрави и зрели мъже — за робски труд.

— Робски труд? В Америка?

— А защо не?

— Нали сме водили тежка и продължителна Гражданска война, за да се отървем от това зло?

— Ако злото носи достатъчно големи печалби, то се възражда. Като тумор, захранен от свежи потоци кръв.

— По дяволите, Пулър! Наистина ли мислиш, че става въпрос за подобно нещо?

— Каналът си е канал. Може да бъде използван за най-различни цели.

— А полицията?

— Тя също е част от уравнението. Парадайз е богата туристическа дестинация и никой не иска да клати лодката. Вероятно ченгетата вземат пари, за да гледат в обратна посока. А може би целият град се храни от този канал!

— Не мога да повярвам — поклати глава тя.

— То не е за вярване. Но ако аз съм на мястото на тези типове, не бих допуснал някое заблудено ченге да провали цялата мащабна операция.

— Значи става въпрос за хора на високо място. Бълок?

— Може би. Изненадах се колко бързо ми стана приятел.

— Но кой ръководи конкретната операция?

— Бих заложил на богаташа с взривеното бентли.

— Лампърт? Откъде накъде?

— Направих си труда да го проверя. Натрупал е състояние, което впоследствие губи. След това трупа друго, което няма как да проверя. Освен това чука камериерките си. Които може би изобщо не са камериерки, а робини в „плантацията“ му.

— Добре, да речем, че е той. Но защо ще му взривяват колата?

— Може би е ядосал един тип, който носи обувки четирийсет и седми номер.

— Какви обувки, какъв четирийсет и седми номер?

Пулър й разказа за отпечатъците в градинката пред къщата за гости.

— Това е същият човек, който ми спаси задника оная вечер — добави той. — Не мисля, че го направи от любезност, и може би вече съжалява. Но не се съмнявам, че именно той е захапал Лампърт. Работи във фирма за ландшафтна поддръжка. Готов съм да се обзаложа, че обслужва именно имението на Лампърт.

— А защо иска да му навреди?

— Нямам представа. Може би съм се вторачил в погрешна посока. Но мъже с неговите умения се срещат много рядко. Не мога да повярвам, че е дошъл тук да стриже трева.

— Какво правим с цялата тази информация? Да се свържем с Пентагона, с АБН или с Граничния патрул?

— Все още не знаем достатъчно — поклати глава Пулър. — Ако разлаем кучетата, а те си имат достатъчно очи и уши в този град, никога няма да получим доказателствата, които биха ги ликвидирали. Просто ще изчезнат и няма да се върнат повече.

— Когато разберем къде отива този камион, може би ще получим доказателствата, за които говориш — отбеляза Карсън.

Пулър внезапно натисна газта и тахото полетя напред.

— Какво правиш? — извика тя. — Ще ни видят!

— Вече са ни видели.

— Какво?!

— Два автомобила зад нас, които приближават като танкове „Ейбрамс“.

Тя рязко се обърна и действително видя двата чифта фарове, които бързо ги настигаха.

— По дяволите! — изруга тя и измъкна пистолета си.

— Ниска ефективност от това разстояние и тактическа разстановка — поклати глава Пулър. — По-добре вземи пушката ми и се прехвърли отзад. Аз ще сваля стъклото. — Очите му се заковаха в огледалото за обратно виждане. — Петдесет метра. Цели се в предното стъкло и радиатора.

— Разбрано — кимна тя, докато се прехвърляше на задната седалка.

Пулър натисна бутона за сваляне на задното стъкло. Тя извади пушката навън и я опря на багажника, после изведнъж вдигна глава.

— Ами ако тези отзад са от полицията или ФБР?

В същия момент стъклото се пръсна на ситни късчета.

— Не мисля — отвърна Пулър. — Какво чакаш още? Стреляй!

Карсън вкара пет куршума в предното стъкло и радиатора на първия автомобил. Той се люшна встрани, а от предницата му започна да излита пара.

Тя стреля още два пъти. Надупченото предно стъкло отлетя встрани. Водачът се беше привел напред, борейки се да задържи колата на пътя. Напразно. Машината кривна и заора в канавката.

— Едната кола е аут! — докладва задъхано тя.

— Не бързай да се радваш! — изръмжа Пулър.

От облаците пара изскочи вторият автомобил — голям и тежък джип, който бързо ги настигаше.

Тези хора не се шегуваха.

Двамата стрелци, надвесени от прозорците, ги засипаха с куршуми.

Лявата задна гума на тахото гръмна.

— Пулър! — изпищя Карсън.

— Знам — отвърна той, докато се бореше с кормилото, за да задържи колата на асфалта.

Карсън стреля още веднъж, после спря.

— Продължавай! — изкрещя Пулър.

— Пушката засече!

— Мамка му! — изръмжа Пулър и погледна в огледалото. Джипът бързо се приближаваше. Освен спуканата гума бяха получили пробойна в резервоара. Доказателство за това беше стрелката за горивото, която стремително падаше към нулата.

— Губим гориво — изкрещя Карсън. — Цялата кола вони на бензин!

— Улучили са резервоара — поясни Пулър.

Тя се обърна и ужасено потръпна. Джипът беше на метър-два зад тях. Предницата му всеки момент щеше да се забие в тахото. После изведнъж изостана. Тя зърна причината за това и моментното облекчение отстъпи място на ужаса.

— Пулър!

— Какво?

— Имат РПГ!

Човекът до шофьора се беше показал през прозореца с ръчния противотанков гранатомет на рамо. Онзи зад него му помагаше да стабилизира оръжието.

Това беше причината да изостанат. Да избягнат експлозията на кота нула, когато тахото се превърне в огнено кълбо.

Карсън се смъкна на седалката в мига, в който мъжът натисна спусъка. Слава богу, че се държеше здраво, тъй като в същия момент Пулър рязко нави волана наляво.

Тахото се разтресе, но се подчини. Ракетата профуча вдясно от него и се взриви сред близките дървета.

Замаяната Карсън падна между седалките. Тежката машина излезе от пътя и се заби в плиткия склон. Задната врата рязко се отвори. Една силна ръка я прихвана през кръста и я измъкна навън.

В следващия миг Карсън и Пулър бягаха с всички сили, за да спасят живота си.