Забравените

59

Хотел „Плаза“ нямаше нищо общо с далеч по-известния си съименник в Сентръл Парк, Ню Йорк. Фасадата му беше покрита с най-обикновена мазилка, на покрива имаше обичайната теракота, колони във формата на палми красяха балконите с изглед към морето.

Докато двамата с Карсън влизаха в просторното фоайе, Пулър изобщо не обърна внимание на архитектурата. Всичките му мисли бяха насочени към Диего. Надяваше се да открият него и Матео в нещо по-различно от чували за трупове. Все още нямаше никаква представа къде може да е Исабел.

— Ще споделим ли с полицията за инцидента преди малко? — попита Карсън, докато прекосяваха огромното орнаментирано помещение, в средата на което бълбукаше фонтан със статуята на бог Нептун, заобиколена от делфини и морски сирени. Ако не беше толкова натруфено, би могло да бъде забавно.

— Да — кимна той. — Децата трябва да бъдат обявени за издирване час по-скоро.

Ландри ги чакаше пред асансьорите. Влязоха в една от кабините и се изкачиха до етажа, на който бяха извършени убийствата. По пътя нагоре Пулър й разказа за Диего и Матео, а също така и за сблъсъка с уличните крале.

— Имате късмет, че все още сте живи — отбеляза униформената полицайка. — Тези хора са истински животни.

— В Афганистан не биха издържали дори минута — поклати глава Пулър.

— Амин — добави Карсън.

Ландри измъкна телефона си и предаде получената информация.

— Ще ви уведомя в момента, в който имаме резултати — обеща тя, след като прекъсна връзката.

На излизане от асансьора Пулър забеляза, че двете жени се изучават взаимно по онзи типичен начин, който остава извън вниманието на повечето мъже. Това отново го накара да се почувства неудобно.

Бълок беше при двата трупа в хотелската стая. По всичко личеше, че нищо не е пипано.

Полицейският началник сякаш отгатна мислите му.

— Поисках подкрепление от щатската полиция — обяви той, като се приближи към тях. — Освен това търся начин да ангажирам и ФБР. Тук нещата явно излизат от контрол. Все още нямам потвърждение. Флорида е със силно орязан бюджет, както всички останали щати. Изобщо не съм сигурен дали ще получим помощ.

— Кой докладва за убийствата? — попита Пулър.

— Хотелът. Снощи единият от гостите си поръчал закуска за сутринта. Никой не отговорил на почукването. Момичето от румсървиса отворило вратата и, меко казано, изсипало на прага цялото съдържание на стомаха си. За късмет, някой беше почистил още преди да се появим.

— Раните изглеждат дълбоки — отбеляза Карсън.

— Така е — кимна Ландри. — Острието е излязло чак през гърбовете им.

— Дълъг нож и як убиец — промърмори Пулър, докато оглеждаше лицата на жертвите. Една секунда му беше достатъчна да установи, че това не са хората, които го бяха следили.

— Не — отвърна на въпроса на Карсън той. — За пръв път ги виждам. — Обърна се към Ландри и добави: — Час на смъртта?

— Съдебната лекарка се появи за кратък предварителен оглед. Според нея е настъпила между два и четири през нощта.

— Завързани — рече Пулър, наведе се по-близо и добави: — Имаха ли лепенки на устата? Струва ми се, че виждам някакви следи.

— Вероятно. Но убиецът си е прибрал тиксото. Ето какво още открихме…

Ландри посочи панталона и бельото на по-близкия труп.

— Пробол го е в гениталиите? — повдигна вежди Карсън.

— Да — кимна Ландри. — Забелязахме кръвта по панталона му и накарахме съдебната лекарка да провери.

— Изтезания? — подхвърли Пулър. — Търсил е отговор на въпросите си?

— И ги е получил — сухо кимна Ландри. — Предполагам, че никой мъж не може да издържи на този метод…

— Кои са тези хора?

— Отдясно е Джо Уотсън, това е неговата стая. Другият е Доналд Тагърт от съседната.

— Какво друго знаем за тях?

— Много малко. И двамата са от Ню Джързи. Пристигнали са преди около две седмици. В момента ги проверяваме. За уведомяване на роднините и останалите процедури.

— Две седмици в този хотел със сигурност са им стрували доста пари — отбеляза Пулър.

— Може да се каже — кимна Ландри.

— Хубави костюми — добави той, разгръщайки сакото на Уотсън, за да види етикета. — Добре поддържани ръце, скъпи обувки. Тук със сигурност става въпрос за много пари.

— Експлозия в имението на Лампърт, убийства на плажа, бандитски нападения — промърмори Бълок, докато се присъединяваше към тях. — Не знам какво, по дяволите, става. Едва миналата седмица това място изглеждаше мирно и спокойно като някое затънтено градче в Канзас.

— Затънтените градчета също си имат проблеми — рече Пулър, спомнил си за премеждията в Западна Вирджиния.

— В момента съм готов да работя във всяко от тях — въздъхна Бълок, а после хвърли любопитен поглед към Карсън. Пулър побърза да му я представи. — Генерал? — вдигна вежди полицейският началник. — Впечатлен съм.

— Няма защо — каза Карсън. — В армията гъмжи от бригадни генерали.

— Бас държа, че много малко от тях са жени — отбеляза Бълок.

— Така е — призна тя. — В това отношение има какво още да се направи.

— Някакви следи от убиеца? — смени темата Пулър.

— Засега не. Никой нищо не е видял. За съжаление, в коридорите няма охранителни камери.

— А защо? — попита Карсън.

— Каквото се случва в Парадайз, си остава в Парадайз.

— Във Вегас е пълно с охранителни камери — отбеляза тя.

— Главно в казината — кимна Бълок. — Предполагам, че ние тук сме по-благосклонни.

— Не и към тези двамата — махна към труповете Пулър.

— Докъде стигна в разследването около смъртта на леля ти? — попита Ландри.

— Движи се. Открихте ли Джейн Райън?

— Нямаше я у дома й. Оставихме й съобщение на телефона да се обади.

— А заповед за издирване?

— Нямаме достатъчно основания за такава. Едва вчера си я видял да кара колата си по улицата. Може просто да е минавала през квартала или пък да се е връщала от посещение при поредния си клиент. Научихме, че има няколко клиенти на същата улица. Освен това още нямаме заключението от аутопсията и не знаем дали изобщо става въпрос за убийство.

— Значи ще чакате да се обади, а? — мрачно я изгледа Пулър. — Ами ако не го направи? Ако вече е напуснала страната?

— Пуснете искане за маркери в системата — каза Карсън. — За паспорта й, кредитните карти и засичане на разговорите по мобилния й телефон. По този начин ще я откриете много лесно.

— За това ще ми трябва съдебна заповед — поклати глава Бълок. — Засега мисля да изчакаме. Не искам да се озова в положението на обвиняем, ако случайно се окаже, че тази жена си е взела отпуск или нещо друго… На всичкото отгоре и това тук ми дойде на главата. Двойно убийство!

Пулър обърна гръб на леглото с труповете.

— Какво очаквате от мен? — попита той.

— Ти си опитен следовател. Огледай обстановката и ми кажи, ако нещо ти прави впечатление.

— Сакът със специализираното оборудване е в колата ми. След като ще правя оглед, искам да действам професионално.

— Ами направи го, по дяволите! — възкликна Бълок. — Не ми е особено приятно, но съм длъжен да призная, че моите средства са почти изчерпани.

Пулър излезе и се насочи към асансьорите да си вземе оборудването.