Забравените

84

Лодката беше малка, а морето доста бурно. Водата непрекъснато преливаше през ниските бордове.

Наложи се да затворят оръжията във водонепроницаемото отделение. Мечо неохотно се раздели с пистолета си.

Пулър го разбираше много добре, защото и той се чувстваше зле без оръжие.

Използваха същата лодка, с която Диас и Мечо бяха изхвърлили труповете в морето. На дъното й личаха следи от кръв. Беше дълга седем-осем метра, с извънбордов двигател.

Ландри забеляза кръвта и се стресна, но срещна погледа на Пулър и предпочете да замълчи. Но безпокойството в очите й остана и след като заподскачаха по вълните.

Указанията на Мечо бяха най-общи и определяха главно посоката на придвижване. Пулър вкара координатите в джипиеса си, към които прибави и показанията на миниатюрен компас.

— Сигурен ли си, че това е посоката? — попита той.

Мечо кимна, но не изглеждаше много уверен.

Карсън се приближи със смартфон в ръка.

— Преди да напуснем брега, успях да се свържа със службата си и поисках координатите на всички платформи в рамките на осемдесет километра от брега на Флорида — обяви тя. — Една от тях е много по-близо от останалите. — Протегна апарата и добави: — Това са координатите.

Пулър свери цифрите на дисплея с това, което беше вкарал в джипиеса, после погледна Мечо.

— Имаш много добра памет — с уважение рече той. — Платформата е почти там, където посочи.

В следващия миг ги удари висока вълна и той се принуди да направи остър завой.

Погледна към Ландри, която се взираше уплашено в бурното море.

— Според теб на какво дължим това силно вълнение? — подхвърли той.

— Помниш ли, че ти казах за тропическата буря „Даниъл“? Придвижва се насам и има всички шансове да премине в категорията на ураганите. Ние хващаме част от периферията й.

— Страхотно — промърмори Пулър. — Много си падам по подобни съвпадения.

— Искаш ли аз да управлявам?

— Не, добре съм.

— Това е жената от имението на Лампърт, нали? — попита тя, поглеждайки Диас. — Ако не се лъжа, името й е Мърдок…

— Да.

— Какво търси тук?

— Не се казва Мърдок.

— А как?

— Диас. Тя е ченге.

— От ФБР?

— И така може да се каже. Била е внедрена при Лампърт.

— И Лампърт ли е замесен?

— По всичко личи, че е натрупал състоянието си от търговия с хора.

— Божичко! Затова ли му взривиха колата?

— Сигурно. Едно доста недвусмислено предупреждение, че са по петите му.

— Тя ли я е взривила? — попита Ландри.

— Не. Едрият мъж до нея.

— И той ли е ченге?

— Не. При него нещата са доста по-лични.

Мечо седеше на носа и втренчено гледаше право пред себе си. Силното вълнение изобщо не му влияеше.

За разлика от него Карсън и Диас често се навеждаха през страничния борд с позеленели лица.

— Очевидно им липсва морска закалка — отбеляза Ландри.

— Карсън служи в армията и е свикнала да има твърда почва под краката си — каза Пулър. — А за Диас не знам нищо.

В следващия миг лодката беше подхваната от огромна странична вълна, която за малко не я преобърна. Всички се измокриха до кости.

Пулър овладя управлението и насочи вниманието си към набиращата сила буря.

— Ландри, седни и се хвани някъде, ама здраво! — заповяда той. После повиши глас: — Всички веднага да облекат спасителните жилетки! Ситуацията няма да се оправи, преди да се влоши!

Всички побързаха да се подчинят. Най-зле беше Мечо, който нямаше как да облече тясната жилетка и по тази причина просто я притисна към гърдите си.

Пулър насочи поглед към хоризонта. Непрогледно черен, въпреки че утрото не би трябвало да е далече. Самият той го предпочиташе такъв, макар че светлината би му помогнала да се подготвя по-добре за прииждащите вълни. Атаката на ярка светлина никога не е добра идея, дори и когато имаш предимство в жива сила.

А те нямаха подобно предимство.

На практика със сигурност щеше да бъде обратното: крадците на роби не само бяха по-многобройни от тях, но и разполагаха с достатъчно пленници, които можеха да превърнат в заложници. Успехът на тази операция зависеше изцяло от прецизността на провеждането й. Но на бойното поле рядко може да се стигне до прецизност.

Късовълновата радиостанция в малката рубка издаде рязко писукане. Вероятно Диас я беше нагласила така, че да се включва при всяка метеорологична сводка. Пулър свали слушалката, чу предварително записаното съобщение и мрачно я върна на мястото й.

Карсън запълзя към него, съобразявайки се с вълните, които подмятаха лодката.

— Какво беше? — попита тя.

— Предупреждение до всички малки плавателни съдове. С препоръка за незабавно връщане на брега.

— А ние пътуваме в обратна посока.

— Добре ли се чувстваш на вода?

— Ако се чувствах добре, щях да постъпя във флота.

— Бих те върнал на брега, но за съжаление, това няма как да стане.

— А аз не бих ти позволила. Армия, флот, морска пехота, ВВС — всички отиваме там, където е битката. И правим всичко възможно да я спечелим.

— С това отношение положително ще стигнеш и до три звезди, генерале.

— „Генерале“?

— Обратно към устава.

— Имаш ли идея още колко ни остава? — попита тя, отправила поглед към клокочещата наоколо вода. — Струва ми се, че въпреки бурята небето започва да просветлява.

— Права си. Но при тези метеорологични условия е абсолютно невъзможно да преценя още колко време ще пътуваме.

В следващия миг блесна ослепителна светкавица, която превърна нощта в ден. Последвалият оглушителен тътен разтърси здраво лодката от солидно фибростъкло.

— Това нещо май не е построено да издържа на такива атаки — отбеляза Карсън.

— Хората също.

— Ако потънем, шансовете ни за оцеляване в това време са нулеви.

— Какъв отпуск ти се падна, а? — усмихна се той.

— При други условия изобщо нямаше да го взема — докосна го по рамото тя.

— Е, хубаво. Можеш да разчиташ на гласа ми дори и за четири звезди.

— А какъв е планът, когато пристигнем?

— Да победим лошите и да освободим пленниците.

— Това е ясно. Въпросът е как ще го направим.

— В случая няма как да изработим предварителен план на боя, генерале. Всичко ще се решава на място. Става въпрос за нефтена платформа. Тоест стигаме до основата и си пробиваме път нагоре. С аванса във времето, който имат, те сигурно вече са там. При тази буря задължително ще им трябва закрито пространство. Няма да очакват нападение още тази нощ и едва ли ще поставят външна охрана. След като бурята отмине, ще тръгнат по пътя, по който са дошли, като премахнат всички улики.

— А след това?

— След това ще организират нов канал, на друго място. Тези хора са като вирусите — постоянно мутират в стремежа си да бъдат с една крачка пред антибиотиците.

— Значи ние сме пеницилинът, така ли?

— Надявам се да бъдем нещо много по-силно.

— А ако затвореното пространство е някъде по-нависоко?

— Това ще ни даде някакви шансове. Но за да се възползваме от тях, ще ни трябват гъвкавост, умения и късмет. Тази комбинация е била ключ към победата в безброй сражения.

— Да се надяваме, че ще прибавим още една.

— Лично аз ще направя всичко възможно.

— Знам това, боецо. Но ако грешиш в прогнозите си и те не са се върнали там, където предполагаш?

Пулър не отговори, заковал поглед в далечината.

— Иди да седнеш някъде, генерале — промърмори той.

— Какво става? — попита тя и вдигна глава, опитвайки се да види това, което виждаше той.

— Просто седни, Джули. Веднага! Предай и на другите да се държат здраво.

Карсън побърза да се подчини, доловила в гласа му нещо, което не беше чувала досега.

Страх.