Забравените

93

Пулър засече позицията на стрелеца миг преди да се просне на земята.

Измъкна пистолета M11 и отвърна на огъня, изпразвайки цял пълнител по посока на врага. Това беше предпазна мярка, имаща единствената цел да му даде секундите за избор на нова позиция и евентуална контраатака. Прикри се зад някаква кола, стисна картечния пистолет МР5 и отправи поглед към широката поляна отпред.

— Пулър!

Погледна назад и видя Карсън, заела позиция зад една от колоните пред входа на къщата.

Ръката й сочеше наляво.

Погледна натам и сърцето му се сви. Диас лежеше по очи в локва кръв. Дори от разстояние личеше, че е мъртва.

Потърси с поглед Ландри и Лампърт.

Полицайката се беше скрила зад дънера на някакво дърво.

— Лампърт избяга! — изкрещя тя.

Пулър отново насочи вниманието си в посоката, от която бяха долетели изстрелите.

Не беше взел под внимание позицията на един-единствен човек.

Мечо.

Беше сигурен, че не е избягал, защото единственото му желание беше да влезе в бой. Също като него.

Изчака поредния залп, обърна се към Карсън и със знаци й обясни какво възнамерява да направи. Тя кимна и стисна оръжието си.

Той отново огледа местността. Видя го в последния момент.

Мечо беше излязъл във фланг на стрелците и оръжието му беше насочено към тях.

Безупречна работа, помисли си Пулър.

Нападателите бяха шестима.

Никъде не се виждаше превозното средство, с което бяха пристигнали.

Което го наведе на мисълта, че тези хора са всъщност част от охраната на имението.

Миг по-късно забеляза купчината тела, които се търкаляха на земята.

Това беше охраната.

А насреща му имаше нова сила, с която трябваше да се съобразява.

Която не беше пристигнала с автомобил.

Замисли се за тактическата ситуация.

Те бяха трима, а насреща си имаха шестима.

По личното му мнение противникът ги беше подценил. Би трябвало да изпрати далеч повече хора.

Преброи до три, претърколи се и откри огън. Отново без да се цели в нищо. Идеята беше да привлече вниманието върху себе си. Миг по-късно наоколо засвистяха куршуми. Доказателство, че разполагаше с цялото внимание на врага.

Пистолетът на Карсън изтрещя два пъти. Един от стрелците рухна на земята, а друг изпусна оръжието си и се хвана за ръката. Тоест беше извън играта.

Двама елиминирани, оставаха четирима.

Но този брой беше валиден само до момента, в който Мечо атакува по фланга.

Двамата, които бяха най-близо до него, рухнаха след секунда. Единият с куршум в гръбначния стълб, а другият с нож в сърцето.

Дори с наранена ръка гигантът разполагаше с достатъчно сила, за да борави с бойния нож.

Четирима елиминирани, оставаха двама.

И двамата насочиха вниманието си към Мечо.

Това означаваше, че е дошъл редът на Пулър.

Той се изправи и хукна на зигзаг наляво от къщата, после рязко смени посоката.

Изскочи на една линия с нападателите и натисна спусъка на своя M11. Куршумите попаднаха в главите им.

Предизвиквайки моментална смърт.

Шестима ликвидирани, нула в редиците на врага.

После в съзнанието му се появи ситуацията от хотелската стая в „Сиера“.

Мозъкът му обработи фактите в рамките на една милисекунда.

Шестима стрелци срещу четирима. Но някой трябваше да ликвидира охраната на Лампърт, а и да предвиди евентуалните загуби въпреки организираната засада. Всички трупове в купчината бяха с униформите на охраната. Значи тук нямаше загуба на външни сили. Бройката им беше останала непокътната.

Би трябвало да допуснат, че Пулър и хората му вече са тук. Това означаваше сериозно числено превъзходство за противника, особено ако се обединеше с охраната на Лампърт.

Беше длъжен да приеме, че стрелците са изпратени от Рохас — един несъмнено умен мъж. Но умните мъже не изпращат жива сила, която лесно може да бъде неутрализирана.

Милисекундата изтече и Пулър реагира.

— Пристига втора вълна! — обяви на висок глас той.

Карсън и Мечо моментално потърсиха прикритие и нови позиции.

Пулър отстъпи няколко крачки назад към Ландри.

— Свали тези белезници и ми дай оръжие, Пулър! — примоли си тя. — Мога да ви помогна!

Той презареди и наведе глава да я погледне.

— Няма да стане, Ландри. Веднъж вече се опита да ме убиеш, а аз не си падам по повторния риск.

— Тук съм беззащитна!

— Не си, защото съм при теб. А аз имам всички основания да запазя живота ти.

— Как така? — рязко попита Ландри.

Пулър се наведе над нея и щракна нов пълнител в затвора на МР5.

— Искам да съм сигурен, че ще прекараш остатъка от живота си в затвора — прошепна в ухото й той и прещрака предпазителя на автоматична стрелба.

— Моля те, Пулър! — разрида се тя, но той не й обърна внимание.

Втората вълна всеки момент щеше да се стовари на брега.

И щеше да удари много по-силно от тропическата буря „Даниъл“.

Но той държеше един скрит коз в ръкава си. Или поне се надяваше да е така.

В противен случай всички щяха да умрат.