Забравените

88

Затворено пространство.

Високо горе.

Вътрешността му със сигурност се охраняваше.

Пулър беше много любопитен да види с очите си как го правят.

Разузнаването по принцип е сложна работа, особено при подобни условия.

Но той все пак откри начин.

Благодарение на един недобре затворен метален капак, под който най-вероятно имаше вентилационен отвор. Процепът беше доста голям. Махна натам, за да привлече вниманието на Мечо.

Диас, Карсън и Ландри заеха позиции около куба без прозорци.

Дъждът и вятърът бяха толкова силни, че те едва се задържаха на крака.

Пулър надникна надясно, а Мечо наляво през пролуката под капака.

Първото, което им направи впечатление, беше наистина огромното покрито пространство.

Това създаваше множество проблеми.

Второто, което забелязаха, бяха редиците метални клетки в средата, претъпкани с хора.

Това също представляваше проблем, макар и очакван.

Същевременно имаше и положителни неща.

Пазачите бяха разпределени равномерно на няколко групички. Държаха се спокойно, с преметнати през рамо автомати. Някои пушеха, отпиваха вода от бидони или надигаха кутийки с бира. Други просто седяха и дремеха с оръжие между краката.

За съжаление, местата за прикритие бяха малко, но някои от тях все пак предлагаха удобна позиция за стрелба. А стрелбата отвисоко към струпаните на едно място пазачи неминуемо щеше да им нанесе значителни загуби за кратко време и при минимални възможности за ответен огън.

От изражението на Мечо личеше, че и той е направил подобен анализ и е стигнал до същите заключения.

— Мислиш ли, че Лампърт и Рохас са тук? — попита Пулър.

— Едрите риби не плуват с дребосъка — поклати глава гигантът.

— И аз мисля така. Според теб какво ще се случи, ако успеем да проникнем вътре?

— По всяка вероятност пазачите са инструктирани да избият затворниците.

— Нещо като изгаряне на веществени доказателства?

— Мисля, че точно такива са плановете им. Избиват хората, хвърлят труповете в океана и оставят на акулите да свършат останалото.

— Бурята ли им е попречила да го свършат досега?

Мечо кимна.

Очите на Пулър пробягаха по лицата на жените. Карсън изглеждаше фокусирана и изпълнена с решителност. Ландри също. Но Диас явно се колебаеше.

— Партньорката ти не изглежда убедена — подхвърли той.

— Ще се справи.

— Добре ли я познаваш?

— Изобщо не я познавам.

— Тогава защо си толкова сигурен?

— Когато някой ти спаси живота, няма как да не бъдеш сигурен в него.

— Имаш право — кимна Пулър, надникна надолу през пролуката и отново се извърна към Мечо. — Можем да стреляме и оттук. Преброих двайсет души охрана, а ние разполагаме с осем оръжия, включително един МР5.

— Няма как да не пропуснем някой.

— Идеята е по-скоро да редуцираме бройката им.

При поредното надничане надолу забеляза нещо, което беше пропуснал при предишните огледи. В ъгъла на една от препълнените клетки клечаха Диего и Матео. Един от пазачите се беше изправил точно срещу тях.

Този ще е първият, който ще глътне куршума, рече си той.

— И така, от тук ли ще стреляме, или ще се опитаме да влезем?

— Ако разполагахме поне с още една такава пролука, бих казал от тук — въздъхна Мечо. — С идеята да ги подложим на кръстосан огън. За съжаление, не виждам друг вентилационен отвор.

— А какво ще кажеш за комбинирана атака? Стрелба от тук и нахлуване долу?

— Това ми харесва повече — кимна Мечо.

— Предлагам ти, аз и Ландри да се спуснем долу, а Диас и Карсън да ни покриват от тук. Ще влезем през онази врата… — Пулър посочи вляво от себе си и продължи: — Промъкваме се максимално предпазливо и провеждаме тристранна атака. Аз в центъра, ти отляво, а Ландри отдясно. Всеки прочиства зоната си и продължаваме напред. Приоритетна мишена ще бъде всеки пазач, който се опита да стреля по затворниците.

— Мисля, че ще стане — кимна Мечо. — А какво правим, след като избием всички пазачи?

— Няма да избием всички. Ще оставим двама, за да дадат показания.

— Те едва ли ще знаят нещо за Рохас или Лампърт.

— Въпреки това. Да се надяваме, че ще знаят.

— А пленниците?

— Както се разбрахме.

Мечо провери оръжието си. Пулър му подаде своя M11.

— Стреля много точно — увери го той.

— Значи мога да разчитам на него.

— Абсолютно.

Пулър постави предпазителя на картечния пистолет на полуавтоматична стрелба. Беше длъжен да пести мунициите. Освен това едва ли щеше да има време за превключване в хаоса, който щеше да настъпи долу. После потупа три пъти кожената кания на армейския си нож — обичайният ритуал преди бой. За кураж и късмет.

Забеляза, че и Мечо има нож, затъкнат в колана. Беше сигурен, че едрият мъж умее да борави с него. После извика трите жени и им обясни задачите.

— Предпочитам екипа за проникване заедно с теб — възрази Карсън.

— Ти ще действаш със снайпера, генерале — поклати глава Пулър. — Разчитам на точната ти стрелба. — После се обърна към Диас, която все още изглеждаше притеснена. — Ще се оправиш ли?

— Още ме мъчи морската болест — отвърна тя.

Мечо сложи ръка на рамото й и я погледна в очите.

— Сега не е време за болести, а за бой — тихо рече той.

Диас кимна.

— Късмет на всички — рече Карсън.

Пулър се обърна да я погледне. Може би я виждаше за последен път.

— Знам, знам — побърза да добави тя. — Тук късметът няма нищо общо.

— Напротив. Според мен късметът ще реши всичко.

Той се извърна към Ландри.

— Готова ли си?

— Както винаги.

Погледна към Мечо.

— А ти?

Едрият мъж кимна отривисто.

Тримата се обърнаха и тръгнаха към металната стълба, която щеше да ги отведе на бойното поле.