Забравените

68

— Джейн! — възкликна Грифин Мейсън. — Какво търсиш тук, по дяволите?

Изправен на прага на вилата си край залива Чоктахачи, адвокатът я гледаше втренчено. Беше по халат, с разрошена коса.

— Ние всъщност сме трима — подхвърли Пулър и застана вдясно от Райън, докато Карсън зае място от другата й страна.

Мейсън видимо пребледня.

— Да влезем вътре — рече Пулър. — Налага се да обсъдим някои неща.

— В момента не е удобно — промърмори адвокатът и нервно се озърна.

Още преди да се обърне с лице към неканените гости, тялото му отлетя назад, а халатът се разтвори и се видя, че под него е чисто гол.

— Не съм казал, че те моля да влезем — изръмжа Пулър и се надвеси над Мейсън, който се беше озовал на пода. — Къде са?

— Кой? — изскимтя Мейсън.

Пулър го сграбчи за раменете и го изправи на крака.

— Децата! — излая той. — Къде са?

— Какви деца?

— Диего и Матео.

Пулър усети острия поглед на Карсън и се обърна.

— Хрумна ми по пътя насам — поясни той. — Тоя мръсник може да си позволи хилядарка, за да си купи дете.

От съседната стая долетя някакъв шум. Пулър се стрелна натам и блъсна вратата.

— Не можеш да нахлуваш така, по дяволите! — изкрещя след него Мейсън.

— Мога, и още как! — задъхано изръмжа Пулър, после млъкна и се закова на прага.

Останалите се приближиха и надникнаха в стаята.

Беше спалня.

На леглото имаше някой.

Не беше нито Диего, нито Матео.

Беше Исабел. Гола.

Тя посегна да дръпне чаршафа.

— Исабел? — объркано смотолеви Пулър.

Момичето го стрелна с гневен поглед, после се обърна към Мейсън.

— Какво, по дяволите, става, Гриф?

Мейсън хвана Пулър за ръката и се опита да го изведе навън, но в крайна сметка изгуби равновесие и падна. В следващата секунда отново беше на крака.

— Ще ти скъсам задника в съда!

— Тя какво търси тук? — изгледа го Пулър.

— Това не ти влиза в работата, по дяволите! — изкрещя разгневен адвокатът, а лицето му се наля с кръв.

— Влиза ми, и още как — отвърна Пулър и се обърна към Исабел. — Доброволно ли дойде тук?

— Разбира се.

— Хайде, махай се! — изкрещя Мейсън. — И си потърси добър адвокат, защото ще ти взема цялата военна пенсия и всичко останало, което притежаваш! Включително къщата на леля ти!

— А какво ще кажеш за снимките в портфейла си? — изгледа го Пулър. — Чернокожо дете и азиатче?

— Откъде знаеш за тях?

— Кои са те?

— Това са мои деца! — изригна Мейсън.

— Какво?!

— Осиновихме ги преди години с бившата ми жена! И двамата вече са големи. Но аз продължавам да нося снимките им като деца. Впрочем и това не ти влиза в работата!

— На колко години си, Исабел? — обади се Карсън.

— На шестнайсет — машинално отвърна момичето.

— Кажи ми истината, Исабел. Това не е нещо, което можеш да скриеш. По-добре си признай доброволно.

Исабел се поколеба за миг, после се предаде.

— Добре де, почти на шестнайсет. Ще ги навърша след година и половина.

— Вкарал си в леглото си четиринайсетгодишно дете? — изръмжа с отвращение Пулър.

— Тя каза, че е на шестнайсет. Но може да мине и за осемнайсетгодишна, ако забелязваш как изглежда…

— Колко ти плаща? — не му обърна внимание Пулър, заковал очи в лицето на Исабел.

— Нищо не й плащам! — изкрещя адвокатът. — Тук не става въпрос за проституция!

— Да, бе. Дошла е тук, за да изчука един тлъст старец, защото това й харесва много повече, отколкото да го прави с млади жребци.

— Той ми подарява разни неща — обади се Исабел.

— Например? — пожела да узнае Карсън.

— Не отговаряй, Исабел! — извика Мейсън. — Опитват се да те подмамят. Аз ще се свържа с адвоката си.

— Сексът с малолетни си е секс с малолетни — отбеляза Пулър. — Няма как да се защитиш.

Мейсън отстъпи крачка назад.

— Виж какво… Мисля, че можем да се споразумеем… Станало е недоразумение.

— Няма значение — поклати глава Пулър. — Потъваш дори и без обвинение в сексуални контакти с малолетна.

— Какво? — объркано го погледна Мейсън.

— Разкрихме ти схемата.

— Каква схема?

Пулър погледна Райън, а тя погледна Мейсън.

— Хванах я с крадени вещи и тя те изпя — поясни той. — Най-после разбрахме как един провинциален адвокат може да си позволи астън мартин. След всичко това вероятно ти ще имаш нужда от добра юридическа защита.

Мейсън го погледа известно време, после изведнъж се хвърли към Райън и впи пръсти в шията й.

— Тъпа кучка! — изрева той.

Пулър го сграбчи, откъсна го от момичето и го блъсна в стената.

Райън се свлече на пода. Дишаше на пресекулки, а в очите й имаше ужас.

Пулър изви зад гърба ръцете на Мейсън и ги стегна в пластмасови белезници.

— Току-що се сдоби с още едно обвинение — прошепна в ухото му той. — Нападение и опит за убийство. Благодаря ти.

— Тъпа кучка! — изрева отново Мейсън и заби кръвясал поглед в лицето на ридаещата Райън.

— Добре де, чухме те още първия път — обади се Карсън.

Пулър стисна с два пръста врата на Мейсън.

— Да те питам и нещо друго, Гриф… Случайно да си помагал на мишените си да прескочат в отвъдното малко по-бързо, отколкото е решил Господ? Просто за да се нагушиш, без да чакаш прекалено дълго?

— Какво? — объркано попита Мейсън.

— Сладкиша, Гриф. Бил си там, когато е потънал във ваната. А после си наредил на Райън да отиде и да прибере най-ценните часовници. Ще се съгласиш, че това може да стане само ако човекът е бил мъртъв.

— Не съм го убил.

— Е, хубаво, не си. А какво ще кажеш за леля ми? Ти ли й помогна да скочи във фонтана с главата надолу? Ти ли си я натискал под водата, докато спре да се съпротивлява?

— Не съм, кълна се в Бога!

— Знаем, че си бил в дома на Сладкиша! — прогърмя Пулър.

— Добре, бях. Имахме среща. И го открих мъртъв.

— Дрън-дрън!

— Наистина беше мъртъв. Затова казах на Джейн да тръгва веднага. Исках да приберем часовниците, преди някой да се появи. Знаеш ли колко струват?

— Това можеш да си го спестиш за процеса.

Пулър се обърна към Исабел.

— Обличай се! — нареди той. — Ще те закарам у вас. Между другото, баба ти е много притеснена за вас.

— Имам си свой живот.

— Къде са Диего и Матео?

— Не знам.

— А изобщо знаеш ли, че са изчезнали?

Тя му хвърли предизвикателен поглед, после сви рамене.

— Сигурно ще се върнат.

— Обличай се — тихо повтори той и затвори вратата.

Телефонът му изписука малко след като изведоха Мейсън и Райън от къщата. Прочете есемеса на дисплея и ченето му увисна.

— Кучият му син!

— Какво има? — попита Карсън, докато настаняваха арестантите на задната седалка на тахото.

Пулър затръшна вратата и я погледна.

— Току-що получих резултатите от аутопсията на Сладкиша. Не е бил убит. Причината за смъртта е спукана аневризма.

— Значи Мейсън не е убиец, така ли?

— Не е и педофил.

— Обикновен мръсник, който обира възрастни хора и си ляга с малолетни?

Пулър въздъхна и се приведе над покрива на тахото.

— Принудени сме да започнем от нулата — унило промърмори той.

— Включително и по въпроса за Диего и Матео — добави Карсън.

— Пълен комплект — кимна Пулър и погледна часовника си. Един и четвърт. После нещо в главата му прещрака. Предполагаше, че отдавна е било там и е изчаквало да му обърне внимание.

— Какво има, Пулър? — тревожно го попита Карсън.

Той не я чу. Все още не можеше да повярва. Или поне част от него. Налагаше се спешна проверка. Да се разрови отново, като истински следовател.

Беше крайно време, помисли си той. По дяволите, не търпеше отлагане.