Забравените

69

Предадоха Мейсън и Райън в полицейското управление на Парадайз. След това Пулър разказа всички подробности на началника Бълок, който беше поел нощното дежурство в участъка. Това му отне няколко часа. Още няколко отидоха за писането на доклада и попълването на различни формуляри — поредното доказателство за безнадеждното затъване в бумащина на правоохранителната система.

Бълок не изглеждаше доволен от поредния случай, който му стовариха на главата, но въпреки това разпореди на хората си да изпълнят всички процедури и да затворят Мейсън и Райън в отделни килии. Адвокатът вдигаше шум до бога, заканвайки се да съди цялата управа на град Парадайз, но Райън направи писмени самопризнания. Малко по-късно беше потвърдено, че Исабел действително е на четиринайсет, и към провиненията на Мейсън автоматично беше добавен и секс с малолетна.

След като накараха Исабел да опише на хартия всичко, което се е случило, тя беше предадена на баба й.

Пулър попълни и формуляр за изчезналите Диего и Матео, разказвайки на Бълок за предполагаемата им продажба на неизвестен купувач срещу сумата от хиляда долара.

Началникът го изслуша с потъмняло от гняв лице.

— Имате ли и други проблеми в тази насока? — попита Карсън, която от доста време седеше тихо в ъгъла.

— Какво искате да кажете? — рязко се обърна Бълок.

— Покупко-продажба на хора — спокойно отвърна тя.

— Вижте, тук има доста хора без документи, които дори започнаха да намаляват заради икономическата криза. Трудно е да се разбере кой от тях е изчезнал, защото повечето са нелегални. А и потокът в двете посоки никога не спира.

— Става въпрос за две невръстни деца, които живеят при баба си — контрира Пулър.

— Разбирам, но ние нямаме достатъчно хора, за да разследваме всеки случай на изчезване. Това вече не се прави и в участъците на големите градове. Такова е състоянието на нещата.

— Значи нещата миришат — въздъхна Пулър.

— Добре де, миришат. Какво искаш да направя?

— Ти отдели доста хора за случая „Лампърт“.

— Там избухна бомба.

— Но никой не пострада.

— Това е различно.

— Защото този човек е собственик на най-голямото имение в Парадайз?

Бълок разрови бумагите пред себе си, но не отговори.

— Някакъв напредък по случая? — попита Карсън.

— Не — отвърна Бълок, без да вдига глава.

— А около смъртта на Сладкиша? — попита Пулър.

— Няма убийство. Това вече ти е известно. Спукана аневризма. От което следва, че ако си подозирал за наличието на маниак убиец, който вилнее по Орион Стрийт, трябва да престанеш да мислиш така.

— Фактът, че той е починал от естествена смърт, изобщо не означава, че леля ми не е била убита.

— Виж какво, Пулър — въздъхна Бълок. — Високо ценя това, което си направил с Мейсън и Райън. Наистина високо. Ако обвиненията срещу тях издържат в съда, те наистина са боклуци, които заслужават да влязат в затвора. Но не си въобразявай, че ще допусна да ми се правиш на детектив и да нарушаваш спокойствието на хората.

— Още в началото ти предложих услугите си и ти каза, че може би ще приемеш.

— Точно така, може би. Но сега реших да не се възползвам от тях. Ти не си служител на полицията, а военен. Което означава, че нямаш юрисдикция тук, а и аз нямам юрисдикция над теб. Ако продължавам да използвам услугите ти, със сигурност ще стигнем до конфликт.

— Ясно. Мисля, че те разбирам.

— Благодаря ти. А сега ще ви помоля да ме извините, но трябва да обработя документите по ареста на Мейсън и Райън.

Пулър и Карсън напуснаха участъка. Новият ден вече беше настъпил. Прежурящото слънце беше доста високо в небето, а жегата и влагата предлагаха неприятното усещане, че някой ги е полял с халба топла бира.

— Официално признавам, че съм уморена — обяви Карсън, докато се протягаше и въртеше глава да раздвижи вратните си прешлени.

— Ами така става, когато човек забрави да си легне — промърмори Пулър и погледна часовника си. — Вече е десет сутринта.

— Трябва да подремнем, Джон. В противен случай няма да сме годни за нищо.

Пулър се прибра в стаята си, където го чакаше Сейди, изтегнала се на голяма плажна хавлия. Взе душ, нахлузи чисти боксерки и се просна в леглото. Сънят обаче бягаше от очите му. По тази причина той се надигна, хвана телефона и започна да харчи запасите си от предплатени минути. Откри доста интересна информация, голяма част от която съвпадаше със собствените му мисли. Ако предишната вечер не беше погледнал часовника си, изобщо нямаше да се сети за нея. Два часа по-късно заряза телефона, просна се в леглото и моментално заспа, въпреки че трябваше да продължи да рови и да събира сведения. Понякога умът работи по наистина загадъчен начин.

Няколко часа по-късно беше изненадан от почукване на вратата. Надигна се и бръкна под възглавницата за пистолета.

— Влез — подвикна той и зае позиция вляво от вратата.

— Свободно — прозвуча гласът на Карсън. — Аз съм съседката ти бригаден генерал. Облечен ли си?

Пулър отвори вратата. Карсън носеше светлосиня рокля с остро деколте и без ръкави, както и обувки с петсантиметрови токчета.

— Колко е часът? — попита той. Видът й моментално го разсъни.

— Седемнайсет нула-нула.

— Спал съм като заклан, мамка му — оплака се той. — Имам чувството, че съм си легнал само преди час.

— Може ли да вляза?

Той отстъпи крачка назад. Тя миришеше на джинджифил и люляк. Кожата й блестеше, а събраната на тила коса отразяваше слънчевите лъчи. Синята рокля стигаше до средата на бедрата й.

Тя седна на леглото и кръстоса дългите си крака. Той машинално затвори вратата.

— Предлагам да поговорим за разследването, а след това да помислим и за хапване. Освен ако не си се ангажирал с полицай Ландри…

Не го гледаше в лицето, а някъде малко по-надолу.

Пулър проследи погледа й и едва тогава си даде сметка, че е само по боксерки.

— Имаш доста странна дефиниция за понятието „облечен“ — отбеляза тя.

— Не искам да се ангажирам с полицай Ландри — обяви Пулър.

— Друго не ми трябва да знам.

Тя се изправи, изрита високите токчета, дръпна някакъв цип на гърба си и остави роклята да падне в краката й.

Отдолу нямаше нищо.

— Може би съм малко директна…

— Напротив — промърмори той.

— Армията ме е научила да не се колебая, когато трябва да заема позиция — каза тя и го погали по бузата. — Колебанието е за лузърите.

След тези думи Карсън отметна завивките и се отпусна назад.

— Знам, че току-що се събуждаш, но все пак ти предлагам да се върнеш в леглото. Гарантирам ти, че този път няма да спиш.

Целунаха се. После още веднъж, по-страстно. Пръстите им се заплъзгаха по гърбовете им. Когато се отлепиха един от друг, Карсън изглеждаше нестабилна, безпомощна и останала без дъх. Разрошената коса покриваше раменете й, а устните й бяха леко разтворени. От железния бригаден генерал нямаше следа. Беше гола и безпомощна жена, която беше в ръцете му в буквалния смисъл на израза. Пръстът му бавно се плъзна по устните й.

Думите бяха излишни.

После Пулър я повдигна нагоре. Дългите й бедра моментално се увиха около кръста му. Той се наведе и внимателно я сложи по гръб.

Притисна я в прегръдката си. Пръстите му докоснаха тъничка струйка пот между лопатките й. Тялото му я покри, ръцете му се впиха в меката плът на хълбоците й. Нейните ръце повториха движенията му и го притеглиха надолу. Там, където искаше да бъде.

Движенията им постепенно набираха сила и ставаха все по-трескави. Стоновете й се учестиха. Заговори му в ухото — казваше му какво точно иска.

След известно време той стигна до последния див тласък и се отпусна върху нея. Тя дишаше на пресекулки, от устата й излитаха стонове на наслада и разпокъсани думи. После започнаха да намаляват темпото в прекрасен синхрон и в крайна сметка се оказаха един до друг върху влажните чаршафи.

— Господи, Джон — прошепна в ухото му тя. — Беше невероятно!

Наистина беше, помисли си той, а след това го каза и на глас.

Тя го целуна. Първо по бузата, после по устните. Дългият й пръст се плъзна надолу по скулата му.

В началото Пулър изпита леко притеснение, защото това отдавна не му се беше случвало. Не беше сигурен дали ще изпита възбуда и страст. Но очевидно всичко бе наред. Почувства задоволство и облекчение. Лежеше до нея и дишаше тежко, сякаш току-що беше покрил за рекордно време трикилометровия армейски норматив.

— За всеки случай искам да си наясно, че не го правя с всеки — каза тя.

— Не си тоя тип.

— Наистина не съм. — Тя се надигна на лакът, за да вижда лицето му.

— Аз също.

— Много добре знам това.

— Проверила си ме, така ли?

— Един поглед в досието ти е достатъчен. Никога не си имал много време за личен живот.

— Ти също.

— При мен нещата са ясни, правя кариера и гоня поредната звезда на пагона. — Пръстите й погалиха гърдите му. — И тъй, сега накъде? Какво правим?

Пулър рязко се надигна и я погледна втренчено.

Тя се разсмя.

— Спокойно, Пулър. Не чакам нито годежен пръстен, нито дата за сватбата. Имах предвид къде ще ядем, защото умирам от глад.

— Ами тогава да вървим да ядем — отвърна с усмивка той.

Тя го целуна, а пръстите й го докоснаха така, че го накараха да потръпне.

— Това заповед ли е, боецо? — прошепна в ухото му тя.

— При цялото ми уважение, госпожо, това наистина е заповед.