Забравените

78

Общият им арсенал възлизаше на два пистолета и една блокирала пушка.

Пулър поведе Карсън към една от близките дюни, която предлагаше несъвършено, но все пак достатъчно прикритие. Тропотът на приближаващи се крака ги накара да се спогледат.

— Положението е напечено — обяви Карсън.

— Били сме и в по-напечено — отвърна Пулър, докато проверяваше пистолетите. — Ще им трябва известно време да ни открият.

— Но ще ни открият, нали?

— Да.

— И ще имат преимущество в огнева мощ и жива сила.

— Със сигурност сме в по-неизгодна позиция.

— Това няма значение. Налага се да помисля как да стигнем върха на хранителната верига.

— Да ти имам самочувствието.

Карсън погледна телефона си.

— За съжаление, няма обхват и не мога да повикам кавалерията.

— Знам — кимна Пулър — И моят няма обхват. — Приведе се към земята и започна да се оглежда. — Ще ни трябва по-висока позиция.

— Боецът винаги търси по-висока позиция.

Той се обърна да я погледне, преценявайки дали да й зададе следващия си въпрос.

— Имаш ли нещо против да изпълняваш заповедите на един доброволец в армията?

— Мисля, че при създалата се ситуация трябва дори да настоявам за това — отвърна с вяла усмивка тя. — Твърде дълго съм седяла на блуза. Твоите бойни ботуши са по-свежи от моите.

Той избърса потта от челото си и подхвърли:

— Ще можеш ли сама да задържиш тази позиция?

Вместо отговор тя се покатери на върха на дюната, огледа брега и се спусна обратно.

— Ако разполагат с още едно РПГ, не. Бих могла, ако нещата опрат до обикновена престрелка. Поне за десет минути — разбира се, при пестеливо използване на мунициите.

— Ще ми трябват по-малко от десет минути — кимна Пулър. — Освен това ще ти оставя и двата пистолета.

— Какво си намислил?

— Да заема високата позиция.

— Като снайперист? Но пушката засече.

Пулър прещрака затвора, огледа механизмите за стрелба и ги обяви за годни.

— Мислиш ли, че някой е чул? — попита тя. — Все пак имаше стрелба и силна експлозия, а не сме чак толкова далече от града.

— Напротив, далече сме. Трябва да отчитаме и шума на прибоя.

— Ясно.

— Ще се справим, генерале.

— Нямам съмнения в това, като всеки боец. Желая ти късмет.

— Ще ни трябва и нещо повече от късмет.

— Разчитам, че ще се върнеш, Джон — докосна ръката му тя.

— Само едно нещо може да ме спре.

Карсън отлично знаеше какво е това нещо.

Смъртта.

Пое си дълбоко въздух и кимна.

— Ясно.

Пулър преметна пушката през рамо и изчезна.

Карсън премигна от изненада. В един момент беше тук, после просто го нямаше. Забележително постижение за мъж с неговите габарити.

Все пак е рейнджър, помисли си тя. На това са го обучавали.

Пъхна пистолета на Пулър отзад на гърба си, стисна личния си глок и издърпа затвора. После пропълзя в импровизираното си укритие малко под върха на дюната. Сега най-важното беше да остане невидима. Не могат да те убият, ако не те хванат на мушка, нали?

Беше убедена, че ще задържи достатъчно дълго пясъчната си позиция — разбира се, при престрелка с пистолети. Но това би означавало само да отложи неизбежното.

После щеше да умре.

А ако изстреляха още една ракета, от нея щяха да останат само микроскопични късчета органична материя.

Тя се прекръсти, зае позиция и вдигна пистолета.